Инспектор Монтес потвърди с глава.
Йонан бе поставил белег до пакетчетата и ги снимаше от различни ъгли. Тя обходи с очи етикетите, чиито надписи не й говореха нищо, докато погледът й не се спря на един от пакетите. Той беше най-малкият, не по-дебел от запалка, по хартията личаха следи от стари прегъвания, а ширитът на етикета висеше полуразвързан, като поставен набързо, поради което вече едва задържаше коравата восъчна хартия. Амая погледна датата - февруари миналата година: съвпадаше с убийството на Йоана Маркес. От гърдите й се отрони дълбока въздишка.
- Йонан, снимай този, ширитът е по-хлабав, а по състоянието на хартията личи, че го е разгъвал и загъвал неведнъж.
Изчака младши инспекторът да свърши със снимките и с две пинсети извади пакетчето от табличката на фризера и го постави върху парчето плат, постлано за случая върху кухненския плот. Свали панделката, внимавайки да не развали възела, с помощта на пинсетите отгърна хартията и тя щръкна отворена и твърда като листенца на причудливо цвете. Вътре имаше парче месо, увито в тънко прозрачно фолио. Познаваше се лесно по издължените влакна, съставяли някога мускула, видимо разнищени и белезникави по краищата като прекъсната от
студ верига на нещо замразявано и размразявано неколкократно.
- Мама му стара, шефке - възкликна Монтес. - Мислите ли, че това е човешко месо?
- Да, така мисля. Ще трябва да изчакаме анализите, но прилича на някои от мострите, които съм виждала в Куонтико.
Тя клекна, за да разгледа краищата от тази височина.
- Погледнете. Това са следи от зъби. Той го е ръфал, а по белезникавото оцветяване, което говори за замразяване и е различно в различните зони, съдя, че го е размразявал, за да си отхапе едно парче и после отново го е замразявал.
- Като ястие, което хем искаш да запазиш, хем не можеш да му устоиш - обади се Йонан.
Амая го погледна с гордост.
- Много добре, Йонан. Завий го пак и го остави на мястото му, докато експертите не си свършат работата - каза тя, стана и излезе от кухнята.
Обиколи целия апартамент, опитвайки се да долови посланието на този дом, и пак се върна в кухнята.
- Мисля, че това е декор.
Всички очи се обърнаха към нея.
- Всичко тук, гимнастическият салон, мебелите, целият прекрасен апартамент, в който, по думите на портиера, той рядко пребивава, всъщност е само декор. Част от маската, зад която се крие, за да поддържа образа на млад и преуспял психиатър. Адрес, място, където понякога да води колегите си на чашка. Убедена съм, че е канил и жени, не много, но достатъчно, за да изглежда нормален. Има само едно нещо, което говори за него: пакетите във фризера, и нещо, което не се вижда, но се усеща: няма безпорядък, няма хаос, няма никакъв боклук, всичко е кристално чисто и това вече е съвсем истинско. Великият манипулатор трябва да се подчинява на желязна дисциплина.
- Тогава?...
- Това не е неговият дом. Той не живее в този апартамент, но се нуждае от него като част от идентичността, която показва. Затова прекарва толкова малко време тук, минималното, за да поддържа привидностите, но достатъчно, за да му домъчнее за вкъщи, за личните му вещи и предмети, за трофеите му. Да идва тук, със сигурност му е било неприятно и за да преодолява скуката, е донесъл със себе си част от нещата си, от котвата към истинския си бит, към човека, който в действителност е. Затова си е донесъл няколко мостри, дребни фетиши, които да му помагат да понася фалша на двойствения си живот.
- Госпожо инспектор - прекъсна я Ириарте, - обаждат се от Елисондо. Нурия... Казала, че никога не е виждала този мъж, но в момента са при майката на Йоана Маркес и тя настоявала да говори с вас.
- Да, инспекторке, познавам го, беше клиент на сервиза, в който работеше... онзи демон, прощавайте, но още не мога да го нарека по име след всичко, което ни причини. Караше луксозна кола, мисля, че беше мерцедес, не ме бива много по марките, но тази я познавам по звездата. Докара я веднъж в сервиза, после идва още няколко пъти, но не заради колата, а само да пие кафе с... с него. Направи ми впечатление, когато един ден, минавайки покрай кафенето, ги видях. Беше много елегантен, доброто образование и парите си личаха отдалече. Стори ми се странно, че такъв изискан господин ще идва дотук да пие кафе с някакъв малограмотен монтьор. Дори го попитах, но ми каза, че не било моя работа. После пак го виждах още няколко пъти.
- Благодаря, Инес, много ни помогна.
Амая затвори и се загледа в снимката на Берасатеги в телефона, която им бяха дали от болницата. Затвори картинката, преди да набере номера на леля Енграси. Чу звъненето, но никой не вдигна. Погледна колко е часът - почти девет, изключено бе да е излязла по това време. Обади се на мобилния на Рос, която вдигна още при първото позвъняване.