- Рос, притесних се, звъня вкъщи, но никой не вдига.
- Телефонът е развален. Над Елисондо бушува страхотна буря и преди петнайсет минути токът спря. Аз съм в пекарната с Ернесто, не можеш да си представиш какво е тук. Подготвяхме огромна поръчка за голяма френска верига, която трябваше да замине вдругиден. Ернесто и двама работници бяха останали да наглеждат фурната, но като угасна токът, пещите изстинаха и всичко вътре отиде по дяволите. Тестото се е разляло и е полепнало навсякъде, на всичко отгоре системата за почистване на пещите не работи без електричество, така че стържем и отлепваме тестото с шпатули под чешмата на свещи и се молим токът да дойде час по-скоро. Още дълго ще съм тук, но ти не се тревожи, леля е напълнила дневната с ароматизирани свещи и къщата е истинска приказка, звънни й на мобилния, ако искаш.
- Леля има джиесем?
- Да, не ти ли е казала? То е, защото никак не го обича. Купих й го наскоро, боях се да не й се случи нещо, когато тръгне сама нанякъде: наскоро една жена от Ерацу паднала на пътя и лежала така два часа, докато мине някой; дойде ми като по поръчка, за да я склоня, макар че вечно забравя да го сложи да се зарежда - заключи Рос през смях и й продиктува номера.
Амая набра телефона на баба си.
- Енграси Саласар на телефона.
Посмя се малко, преди да отговори.
- Лельо, аз съм.
- Много се радвам да те чуя, дъще. Е, поне за нещо добро да послужи тая джунджурия.
- Как сте?
- Повече от прекрасно, светим си със свещи и се топлим на камината. Токът спря, когато вече бях изкъпала Ибай, а пък сестра ти трябваше да прескочи до пекарната. Ернесто й се обади, тъкмо пекли и всичко отишло по дяволите. Тук се изсипва порой, казват, че на площада и по улица „Хайме Урутия“ имало две педи вода. Пожарникарите тичат от едно място на друго, гърми и трещи, но синът ти пет пари не дава, изпи си шишето и спи като ангелче.
- Лельо, искам да те питам нещо.
- Разбира се, питай.
- Мъжът, който обработва градината на Хуанитаенеа.
- Да, Естебан Янес.
- Да, ти ми каза, че имал син, помниш ли дали си приличаха?
- Като две капки вода, поне докато беше малък.
- А знаеш ли как се казваше?
- Не, миличка. През ония години вече не бях тук, не знам дори дали съм чувала името му, по-скоро ти би трябвало да го познаваш, отколкото аз. Трябва да е само две години по-голям от теб, най-много три.
Амая се замисли. Не, практически невъзможно. На тази възраст две години са цял свят.
- Пък и нали ти казах, когато майка му се помина, го пратиха в интернат, горкичкия. Едва ли е бил на повече от десет години, знаеш как е в Швейцария - скъпи колежи, но малко обич.
- Добре, лельо, благодаря. Още нещо: зареден ли ти е телефонът?
- Не знам как да проверя.
- Погледни екрана, най-горе излизат едни чертички, колко са на брой?
- Чакай да си сложа очилата.
Амая се усмихна развеселена, слушайки я как тършува.
- Една чертичка.
- Почти нямаш батерия, а сега не можеш да го заредиш
- Сестра ти все ми се кара, но аз просто забравям, не го ползвам, както виждаш.
Вече се канеше да затвори, когато й хрумна нещо.
- Лельо, а жената, която се е самоубила, майката на момчето, помниш ли тя как се казваше?
- О, да, разбира се. Маргарита Берасатеги, много мила жена, жалко.
Имаше друго повикване, сбогува се с Енграси и отговори на отец Сарасола.
- Инспектор Саласар, прегледах какво е казала Росарио по време на сеансите, много е малко. Най-интересното може би е, че изглежда, е очаквала с вълнение възможността да види своята внучка.
- Росарио няма никаква внучка - отсече Амая.
- Но нали вие самата сте родили наскоро?
- Да, но родих момче, освен това не ми се вярва да е знаела... Няма откъде.
- Тогава ми хрумва само, че е имала предвид сина ви.
Тя затвори и отново набра, докато очите й трескаво скачаха по монашеското обзавеждане, което един убиец бе избрал за дома си.
- Амая? Каква изненада. На какво дължа честта? - възкликна Флора.
- Флора, ти казвала ли си на ама, че ще раждам?
Когато Флора отново проговори, тонът й беше съвършено различен.
- Не... Всъщност...
- Казвала ли си й, или не?
- Да, казах й, че ще става баба. Тогава все още мислехме, че чакаш момиче, но като видях как реагира, повече не й го споменах.
- Какво отговори?