- Моля?
- Каза, че е реагирала зле, какво каза?
- Отначало попита как ще се казва и аз й отговорих, че още не си избрала име... Изглеждаше много зарадвана, кълна ти се, но тогава почна да приказва нещо неясно, взе да се смее и наговори ужасни неща...
- Какво каза, Флора? - настоя Амая.
- Мисля, че е по-добре да не знаеш, ясно ти е колко е болна, понякога говори ужасни неща.
- Флора! - извика тя.
От другата страна на линията гласът на Флора потрепера, когато отговори:
- „Ще изям тая малка мръсница.“
Паниката предизвиква внезапно сърцебиене, адреналинът рязко се покачва и ускорява още повече сърдечния ритъм, устата се изкривява в нещо като пародия на усмивка, първичната усмивка, която еволюцията ни е научила да показваме на враговете си като знак за помирение. Под напора на сърцето дишането се ускорява, от адреналина очите изпъкват, създавайки усещането, че са прекалено широко отворени, а периферното зрение почти напълно изчезва.
- Амая, какво става? - приближи се към нея Маркина.
Тя посегна инстинктивно към оръжието си.
- Ще убие сина ми, отиват в Елисондо, затова я е освободил. Ще убият детето ми. Ето какво е чакал Гаридо. Джеймс е в Билбао, а ние сме тук и сме се заплеснали по този цирк. Пратил ни е за зелен хайвер, баломосва ни с тая гадория и отива да убие сина ми, ще убият Ибай. Боже господи! Леля ми е сама с него - проплака тя, усещайки как от очите й бликват топли и гъсти сълзи.
Като я чуха, всички излязоха от кухнята.
- Обадихте ли се вкъщи? - попита Ириарте.
Тя го погледна изненадано. Не можеше да повярва. Паниката й пречеше да мисли. Извади телефона и набра номера на леля си. Чу сигнала, но още с вдигането на слушалката връзката прекъсна. Пред очите на Амая изникна ярък кошмар и тя видя как Росарио се навежда над люлката на Ибай, както се бе навеждала толкова пъти над нейното легло. Няма батерия, на дисплея имаше само една чертичка, енергията за позвъняването я беше изчерпало, почти си представяше как Енграси проклина безполезния апарат.
- Джиесемът на леля ми няма батерия, а стационарният не работи, токът в Елисондо е спрял преди час.
- Да вървим, шефке, ще вдигнем всички на крак, ще ги спрем.
Не дочакаха асансьора, хукнаха надолу по стълбите, като Ириарте и Монтес говореха междувременно по телефона. Когато стигна до колата, Амая вече се бе овладяла достатъчно, но Йонан измъкна ключовете от ръцете й и тя не възрази: главата й бе на път да се пръсне, сякаш се намираше под вода или бе нахлупила каска, която й пречеше да възприема изцяло действителността. Осъзна, че съдията стои до нея.
- Идвам с теб - каза той.
- Не - успя да възрази Амая. - Не може да дойдете.
Той я хвана за ръцете.
- Амая, няма да позволя да отидеш сама.
- Казах не - отсече тя и изтръгна ръцете си.
Той отново ги хвана още по-здраво.
- Ще дойда с теб, където и да отидеш.
Тя го погледна за миг, опитвайки се да мисли.
- Добре, но в друга кола.
Той се съгласи и изтича към колата на Монтес.
Мобилният на Йонан иззвъня още щом потегли. Той го включи на високоговорител. В колата се разнесе ясният глас на инспектор Ириарте.
- Госпожо инспектор, всичките ми патрулки са на улицата, знаете, че вчера река Бастан преля, а днес заради бурята продължава да се покачва. Повече от половината долина е без ток, гръм ударил едно дърво, което паднало върху далекопровода, и ще им трябват часове, за да го поправят, освен това от дъждовете има срутване в тунел „Белате“. Шосе N-121 е прекъснато, това може да се окаже в наша полза. Ако им се е наложило да обърнат и да тръгнат по N-1210, след като веднъж са стигнали дотук, със сигурност са загубили доста време; разбрах, че имало голямо задръстване. Позвъних и на пожарникарите от Оронос, имали много повиквания заради наводненията и не успях да се свържа с тях. Ще пробвам на личните джиесеми, във всеки случай една патрулна кола в момента тръгва за дома ви.
Сестра ми, сети се тя изведнъж и набра нейния номер.
- По-лошо е, отколкото очаквах, сестрице - каза Рос още щом вдигна.
- Рос, трябва да идеш вкъщи. Един лекар е помогнал на ама да избяга от клиниката, а тя казала на Флора, че ще убие малката мръсница, която съм щяла да родя. - Докато го изричаше, очите й отново се наляха със сълзи. Напрегна се и ги преглътна. - Рос, тя ще го убие, понеже не успя да убие мен.
Когато Рос отговори, разбра по гласа й, че тича.
- Отивам, Амая.
- Рос, не тръгвай сама, вземи Ернесто с теб.
Тътенът от мощна гръмотевица стигна до нея през слушалката и връзката прекъсна или Рос затвори. Обзе я отчаяние.
N-1210 беше едно от най-красивите шосета в Навара. Пътят се виеше сред зелена буколическа гора, слънчевите лъчи се промъкваха през короните на дърветата и образуваха снопове светлина, които стигаха до земята. Засиленият трафик на камиони обаче правеше старата национална артерия доста опасна. Тесни платна, асфалт в лошо състояние, дупки и локви, а понякога паднали клони и животни на пътя затрудняваха шофирането. Когато към това се прибавеха и непрогледна нощ, прорязвана само от проблясващите в небето мълнии, дъждът и натовареното движение и в двете платна, шосето се беше превърнало в ад.