Ернесто я настигна, измъкна фенера от ръката й и влезе. Къщата още не беше изстинала въпреки отворената врата. В пълния мрак във въздуха витаеше острата миризма на току-що угасени свещи. На слабото оранжево сияние на жарта в камината се виждаше, че всичко е обърнато с краката нагоре. Ернесто обходи дневната със светлинния сноп на фенерчето. До масата се въргаляше обърнат стол, а парчетата от вазата със свежи цветя, която Енграси не пропускаше да сложи отгоре, бяха разпилени по пода; едно от високите кресла бе обърнато към камината така, че по-висок пламък би го подпалил.
- Лельо - извика Рос и не позна гласа си.
Фенерчето освети краката на старицата, просната на пода с отметнат пеньоар. Горната част на тялото оставаше скрита зад високата облегалка. Ернесто се приближи и отмести креслото.
- Боже господи! - отстъпи той назад пред гледката.
Рос не пожела да се доближи. Още с влизането си в къщата тя вече знаеше, леля й е мъртва.
- Мъртва е - промълви, - мъртва е, нали?
Ернесто се наведе над Енграси.
- Не, не е мъртва, но има голяма рана на главата. Рос, трябва да повикаме лекар.
Телефонът иззвъня в джоба на палтото й. Тя го измъкна разтреперана, погледна дислея, но не видя нищо. Сълзите бяха заслепили очите й, но въпреки това разбра кой е.
- Амая, леля... - и горчиво зарида. - Едва диша, главата й е счупена, кръвта й изтича, Ернесто се обади за линейка, но всички са навън заради наводнението. Дори пожарникарите не знаят дали ще могат да дойдат - викаше Рос, кръстосвайки стаята, неспособна да овладее паниката си, - всичко в къщата е изпотрошено, борила се е като лъвица, но Ибай го няма, отнесли са го, отмъкнали са детето - изплака тя, напълно извън себе си.
„Знаеш, че е инфаркт, защото чувстваш, че умираш.“
Организмът й изпадна в колапс. Амая усещаше напора на цял океан върху гърдите си, съзнанието за пропуснат удар на сърцето, убедеността, че ще умре, и облекчението, че само след секунда болката ще секне.
Задиша въздуха, наситен с миризмата на озон от бурята, който прииждаше на талази, сякаш някакво невидимо същество, благосклонен ингума20, го вдухваше в устата и носа й и я измъкваше от това замряло и гъсто море, с което почти се бе примирила.
20 Зъл дух в митологията на баските. - Б.пр.
Пое си въздух, веднъж и втори път, задъхвайки си.
- Спри колата - извика тя на Йонан.
Той отби встрани и Амая слезе още в движение. Отиде до мотора, подпря се с две ръце на коленете и се наведе напред, продължавайки да си поема въздух, хипервентилирайки, вперила очи в черната гора в опит да се успокои и да разсъждава.
Чу автомобила на Ириарте да спира зад техния и той дотича.
- Добре ли е? - попита той Йонан.
- Едва не е убил леля ми и са отвлекли сина ми.
Ириарте зяпна, клатейки невярващо глава, загубил дар слово. Маркина се изправи до нея, без да знае какво да прави. Йонан се хвана с две ръце за главата; дори Сабалса закри с длан устата си. Само Монтес успя да продума.
- Напред няма начин да се измъкнат, ако затворим това шосе, ще им се стъжни.
- Той е тукашен, познава пътищата, може би вече са във Франция.
- Абсурд - отсече Монтес. - Ще подам съобщение за тревога, ще се обадя и на Падуа, и на полицията на баските, в случай че са тръгнали към Ирун, и на жандармерията, ако, както казвате, са подкарали към Франция, но не ми се вярва, не са имали време, шефке. Щом е тукашен, както казвате, няма да иде никъде в тази буря, ще се скрие на някое познато място. Пътува с възрастна жена и с бебе, това е най-логично.
- Къщата на бащата - поде бързо Амая, - той е син на... Естебан Янес от Елисондо; ако не е там, погледнете и в Хуанитаенеа, баща му има ключ - каза тя внезапно обнадеждена, вперила очи в Монтес, благодарна за неговото самообладание.
Качиха се отново в колата.
- Нека да карам аз, Йонан - помоли тя своя помощник.
- Сигурна ли сте?
Тя седна зад волана и няколко секунди стоя неподвижна, докато другите автомобили ги изпреварваха и изчезваха в тъмнината. Запали двигателя и направи обратен завой. Йонан я гледаше, стиснал устни с познатото й загрижено и добре овладяно изражение. Върна се на шосето и няколко метра по-нататък зави по черния път.