Тя прехапа език. Знаеше, че в думите на Джеймс няма никакъв упрек, но все пак я засегнаха като обида. Обърна му гръб, седна в люлеещия се стол и нагласи бебето.
- Изхвърли тая гадост - каза.
Чу го как въздиша търпеливо на излизане.
Решетки, балкони и балкончета. Триетажна плоска фасада. В Архиепископския дворец на площад „Санта Мария“ се влизаше през скромна, посивяла от времето дървена врата. Вътре ги посрещна свещеник, облечен в елегантен костюм с висока якичка; той се представи като секретар на архиепископа и ги поведе по широко стълбище към първия етаж. Въведе ги в една зала, където ги помоли да почакат, докато съобщи за пристигането им, и изчезна безшумно зад окачен на тавана килим. Върна се само след няколко секунди.
- Оттук, моля.
Залата, в която ги приеха, беше изключително красива и Йонан прецени, че най-вероятно заема голяма част от челната фасада на първия етаж, прекъсната от четири балкона с тънки железни решетки, сега затворени пред пронизващия студ на памплонската сутрин. Архиепископът ги посрещна прав до писалището си и се здрависа с твърда ръка, докато главният комисар ги запознаваше.
- Монсеньор Ландеро, представям ви инспектор Саласар, началник на отдел „Убийства“ в Окръжната полиция на Навара. А това е младши инспектор Ечайде. Отец Локин, енорийски свещеник на Арискун, с когото мисля, че се познавате.
Амая забеляза мъжа на средна възраст, който бе застанал до най-близкия балкон и гледаше навън; беше облечен в черен костюм, в сравнение с който този на секретаря изглеждаше евтин.
- Позволете ми да ви представя отец Сарасола. Той присъства на това заседание в качеството на съветник.
Тогава Сарасола се приближи и стисна решително ръцете им, вперил очи в Амая.
- Много съм слушал за вас, госпожо инспектор.
Амая не отговори, кимна леко за поздрав и седна. В това време Сарасола се върна на мястото си до прозореца и обърна гръб на залата.
Архиепископът, монсеньор Ландеро, беше от хората, които не могат да държат ръцете си мирни, докато говорят, и затова взе една химикалка, пъхна я между дългите си бледи пръсти и започна да я върти, с което привлече вниманието на присъстващите изцяло върху себе си. За всеобща изненада обаче не той, а отец Сарасола заговори.
- Благодаря ви за проявения интерес към случая, който ни занимава и тревожи - каза той, обръщайки се да ги погледне, но без да мърда от мястото си до балкона. - Известно ми е, че вчера сте били в Арискун след, нека го наречем, нападението, а предполагам, че са ви уведомили и за предишните събития. Въпреки това позволете да ги повторим още веднъж. Преди две седмици, посред нощ, някой проникнал в църквата, разбивайки вратата на сакристията. Вратата е най-обикновена, с елементарна заключалка и без аларми, така че явно не са се затруднили, само дето не посегнали на парите в касичката като нормалните крадци, а с един удар строшили на две купела за кръщение - произведение на изкуството на повече от четиристотин години. Миналата неделя, също призори, влезли отново и се нахвърлили с брадва върху една от скамейките, насекли я на парчета, не по-големи от ръката ми, а вчера осквернили за пореден път храма, като подпалили олтара и подхвърлили там тази ужасия с костите.
Амая забеляза, че свещеникът от Арискун не може да си намери място на стола от нерви, а на лицето на младши инспектор Ечайде се изписва същата загриженост, която бе видяла предишната нощ.
- Живеем в размирни времена - продължи Сарасола - и естествено, по-често, отколкото ни се иска, църквите стават обект на посегателства, за които в повечето случаи не се съобщава, за да се избегне призивният ефект, какъвто често имат подобни деяния, и макар че някои от тях са наистина забележителни като постановка, на пръсти се броят тези, които съдържат толкова опасен елемент, както настоящият случай.
Амая слушаше внимателно, борейки се с желанието да го прекъсне и да вметне някои уточнения. Колкото и да се мъчеше, не успяваше да види нищо по-сериозно в случая от унищожаването на четиристотингодишен литургиен предмет. Все пак се удържа, изчаквайки да види в каква посока ще тръгне това толкова необичайно съвещание, в което самото присъствие на най-висшите представители на полицията и на църквата вече красноречиво говореше за значението, което се придаваше на фактите. А и този свещеник - отец Сарасола, изглежда, той дърпаше юздите независимо от присъствието на архиепископа, когото рядко удостояваше с поглед.