- Историците не са на едно мнение за произхода на аготите. Смятат, че са дошли в Навара през Пиренеите, търсейки спасение от войни, глад, чума и религиозни гонения през
Средновековието. Най-разпространената теория е, че са били катари, членове на религиозна общност, преследвана от Светата църква; други ги смятат за готи дезертьори, намерили подслон в лазаретите на Южна Франция, където се заразили от проказа - една от причините да всяват страх. Има и друга теория, според която те са смесица от изгнаници и парии, докарани да слугуват на местния феодал по онова време, Педро де Урсуа, чийто укрепен замък още стои в Арискун. Не е изключено точно заради това да са се заселили предимно в „Босате“
- Да, горе-долу такава беше и моята представа за тях, група от заточеници, прокажени или катари бегълци, установила се в долината през Средните векове. Но каква връзка би могло да има това с оскверняванията на църквата в Арискун?
- Голяма. Аготите са живели с векове в „Босате“, без да им се позволява да се приобщят към местното население. Третирали ги като по-долна категория, нямали право да живеят в друг квартал, да въртят търговия, нито да сключват брак с хора, които не са аготи. Занимавали се с дърводелство и кожарство, понеже тези занаяти били смятани за нездравословни, освен това ги задължавали да пришиват на дрехите си отличителен знак, та да ги разпознават, и дори да дрънкат със звънче, за да съобщават за присъствието си, досущ като прокажените. И както често се е случвало в историята, Църквата не спомогнала ни най-малко за тяхната интеграция, напротив. Знае се, че са били християни и че зачитали и спазвали католическите обреди, но Църквата се отнасяла към тях като към парии. Кръщавали ги в отделен купел, а използваната в тях светена вода се изхвърляла. Не им се позволявало да се приближават до олтара и често ги принуждавали да стоят в дъното на храма и да влизат в храма през друга, по-малка врата. В Арискун например ги отделяли от останалите богомолци с решетка, но тя била премахната заради дълбокия срам, който това отношение предизвиква дори днес у жителите на Арискун.
- Чакай да видя дали съм разбрала: ти ми казваш, че сегрегацията на определена расова общност през Средновековието е историческата причина, на която се позовава отец Сарасола, за да обясни оскверняването на църквата в Арискун днес?
- Точно така - потвърди Йонан.
- Сегрегация като тази, от която страдали евреи, маври, цигани, знахарки, бедняци и така нататък. Ако на всичко отгоре ми кажеш, че са ги подозирали, че може би пренасят проказата, не е нужно да добавяш повече. Само споменаването на тази страшна болест сигурно е било достатъчно, за да държи в ужас цялото население. От друга страна, в долината на Бастан са били изгорени на клада десетки жени, нарочени за магьосници, в много от случаите наклеветени от собствените си съседи, нищо че открай време живеели в долината. Всяко поведение извън рамките на „нормалното“ будело подозрения за връзки с дявола, но този тип отношение към различните общности или етноси се е наблюдавал в цяла Европа, няма страна без подобен епизод в своята история. Аз не съм историчка, Йонан, но знам, че по онова време Европа е воняла на човешко место, изгорено на кладите.
- Така е, но в случая с аготите сегрегацията продължила с векове. Поколение след поколение жители на „Босате“ били лишавани от най-елементарните права, между другото в даден момент се оказали толкова онеправдани и в продължение на толкова дълго време, че от Рим пристигнала папска була, с която им се признавали същите права като на всеки друг жител и се настоявало за прекратяване на сегрегацията. Злото обаче вече било сторено, обичаите и поверията са много устойчиви на логиката и разума, така че аготите продължили
да търпят дискриминация още много години.
- Да, в долината на Бастан всичко се променя доста бавно. Днес това е предимство, но в миналото сигурно е било тежко да се живее тук... но дори така да е...
- Шефке, повредените при нападенията символи ясно сочат към сегрегацията на аготите. Кръщелният купел, в който не можели да бъдат кръщавани. Скамейка от първия ред, запазена за благородниците и забранена за аготите. Покривките на олтара, мястото, до което не им се позволявало да припарят...
- Ами костите? Тези майру-бесо?
- Това е древна вещерска практика, също свързвана с аготите.
- Да, бе, да, вещерство... Откъдето и да го погледнем, ми изглежда съшито с бели конци. Да, костите придават специален елемент, признавам, но останалото си е най-обикновено хулиганство. Ще видиш как до няколко дни ще задържим двама-трима напушени хлапаци, които са се промъкнали в църквата да вършат магарии и са се поувлекли. Това, което ме впечатлява, е интересът на архиепископията към цялата история.