- Оставил ли е предсмъртно писмо?
- И аз това попитах, директорът ми каза, че е оставил „нещо от тоя род“.
- Нещо от тоя род?
- Обясни ми, че бил надраскал нещо безсмислено на стената, като издълбал мазилката с дръжката на четката си за зъби - отвърна лейтенантът и извади от един плик снимка, която постави върху масата и я завъртя към нея. Една-единствена, съвсем четлива дума.
ТАРТАЛО.
Амая вдигна смаяно очи, търсейки отговор от Падуа. Той се усмихна доволно и се облегна назад на стола.
- Виждам, че успях да привлека вниманието ви, госпожо инспектор. Тартало, написано по същия начин както в бележката, която Медина остави на ваше име - продължи той и сложи върху масата прозрачен джоб, в който имаше плик, адресиран до инспектор Саласар.
Амая замълча, претегляйки всичко, което лейтенант Падуа й бе разказал през последния час. Колкото и да се мъчеше, не успяваше да намери смислено и задоволително обяснение за това как бе възможно двама обикновени, несръчни и неорганизирани убийци да осакатят по еднакъв начин жертвите си, без да оставят следи как са го извършили, и то при изобилието от улики навсякъде другаде на местопрестъплението, и как така бяха избрали една и съща и доста рядко употребявана дума, за да подпишат деянието си.
- Добре, лейтенант, виждам накъде биете, но не знам защо ми разказвате всичко това, в крайна сметка жандармерията се занимава със случая на Йоана Маркес, в нейните правомощия е и транспортирането на затворници. Случаят, ако има такъв, е ваш - каза тя и побутна снимките към Падуа.
Той ги взе, загледа се мълчаливо в тях и звучно въздъхна.
- Проблемът, инспектор Саласар, е, че няма да има случай. Направих тези разкрития на своя глава, въз основа на онова, което ми разказа надзирателят. Случаят със затворника от Логроньо е на Националната полиция и официално е прекратен, този на Йоана Маркес -също, след като сега убиецът й е вече мъртъв. Всичко, което ви разказах, съм го споделил с моите началници, но те не виждат достатъчно основания за започване на разследване.
Подпряла глава на едната си длан, Амая слушаше внимателно, хапейки горната си устна.
- Какво искате от мен, Падуа?
- Искам да се уверя, че между двете престъпления няма връзка, госпожо инспектор, но ръцете ми са вързани, от друга страна, в крайна сметка вие също сте замесена, а това - каза той, побутвайки отново писмото към нея - е за вас.
Амая прекара пръст по гладката найлонова повърхност, проследявайки краищата на плика и ясните, правилни букви, с които бе изписано името й.
- Посетихте ли килията на Медина в затвора?
- Вие сте невероятна. - Падуа се разсмя, клатейки невярващо глава. - Бях там сутринта, преди да ви се обадя. - Той се наведе настрани и извади нещо от чантата си. - Страница осем - каза, докато поставяше някаква папка върху масата.
Амая тутакси позна кориците. Доклад от аутопсия, беше виждала стотици такива, с име и номер върху корицата.
- Аутопсията на Медина, но ние вече знаем от какво е умрял.
- Страница осем - настоя Падуа.
Амая започна да чете, докато той рецитираше на висок глас, сякаш го бе наизустил.