Амая потисна изненадата си и се престори на смутена, обръщайки се към вратата и
дръпвайки стола.
- Сега, сега, инспекторке, имайте търпение. Баща ми вареше домашен пачаран, не беше нищо особено, но ставаше за пиене. Той работеше за известна марка напитки в малко селце на име Асанса. Щом приберяха реколтата от трънки, фирмата разрешаваше на служителите си да дооберат плодовете, останали по храстите. Трънките са доста гадно растение, баща ми обикновено ме водеше с него на полето, бодлите им са адски остри и опасни, убодеш ли се, веднага се възпалява и боли дни наред. Реших, че сред тия храсталаци ще намеря най-доброто място за нея.
- Там ли я заровихте?
- Да.
- Добре - обади се съдия Маркина, - ще дойдете с нас и ще ни покажете мястото.
- Не, никъде няма да ходя, последното нещо, което искам, е да видя пак тая кучка, пък и си представям колко се е разкапала вече. Казах ви достатъчно, ще ви опиша и точното място, другото е ваша работа, аз моята си я свърших, а сега, щом приключим, ще се върна в килията и ще си полегна. - Той отново се отпусна на стола и се ухили. - Днешният ми ден беше претоварен с вълнения, изтощен съм - каза, без да отделя очи от съдията.
- Ще следваме процедурата - процеди Маркина. - Не сме тук, за да ни разигравате. Ще дойдете с нас и ще ни покажете мястото лично. Устните указания могат да усложнят търсенето, освен това е минало много време, едва ли има видими следи, дори вие сигурно ще се затрудните да си спомните точното място.
Киралте прекъсна тирадата на съдията.
- Боже господи! Не мога да го трая тоя. Инспекторке, дайте ми лист и химикалка и ще ви го напиша.
Амая му ги подаде, докато съдията продължаваше да протестира.
- Чертеж, надраскан върху лист хартия, не е достоверна карта; всички дървета в градината са еднакви.
Амая наблюдаваше затворника, който, преди да почне да пише, погледна съдията със злобна усмивка.
- Спокойно, Ваша Светлост - каза той подигравателно, - няма да е чертеж. И им подаде лист с кратка комбинация от числа и букви, което изненада съдията.
- Какво е това?
- Координати, господин съдия - обясни Амая.
- Географска дължина и ширина, Ваша Светлост, нали ви казах, че съм служил в Легиона? - добави насмешливо затворникът. - Или предпочитате чертежче?
Асанса се оказа малко село в община Естеля, чийто основен поминък беше производството на ракията от трънки пачаран. Докато успеят да съберат целия екип и да открият посоченото място, вече се бе свечерило и бързо гаснещата светлина като че ли се задържа за още няколко минути в белотата на милионите дребни цветчета, които, макар пролетта да беше още далеч, бяха отрупали короните на дърветата, придавайки им вид по-скоро на дворцов коридор, отколкото на гробище, избрано напосоки от бездушен изверг.
Амая внимателно наблюдаваше как експертите поставят прожекторите и опъват палатката, донесена по нейно настояване въпреки бързането на колегите. Не се очакваше да вали, но тя не искаше да рискува евентуалната повреда дори на най-дребната улика, открита около гроба.
Съдия Маркина се изправи до нея.
- Не изглеждате много доволна, госпожо инспектор, не вярвате ли, че е тук?
- Напротив, почти съм сигурна - отвърна тя.
- Тогава кое ви кара да се колебаете? Позволете - каза той и посегна към лицето й. Амая се отдръпна изненадана. - Имате нещо на косата. - И доближи до носа си бялото цветче, което бе взел.
Амая не пропусна да забележи погледа на Йонан от отсрещния край на палатката.
- Кажете ми какво не се връзва според вас?
- Не ми се връзва начинът, по който действа този тип. Той е христоматийно чудовище: изгонен от армията, пияница, самохвалко, насилник, но...
- Да, и на мен ми е трудно да разбера как една очарователна жена като жертвата може да се обвърже с подобен човек.
- Е, тук вече мога да ви помогна. Жертвата отговаря на профила. Нежна, предана, готова да се жертва за околните, набожна и безкрайно състрадателна. Преподавала вероучение, помагала в обществена трапезария, грижела се за внуците си, посещавала възрастната си майка, но въпреки това била самотна. За такава жена животът има смисъл само ако се грижи за някого, като същевременно мечтае най-сетне да се появи някой, който да се погрижи за нея. Искала е да се почувства жена, не сестра, майка или приятелка, а жена. Проблемът й е бил, че смятала, че за целта се нуждае непременно от мъж.
- Е, госпожо инспектор, с риск да ме сметнете за мачист, ще ви кажа, че няма нищо лошо в това една жена да иска да има мъж до себе си, за да се чувства пълноценно, поне в любовта.