Маркина й подаде ръка, която тя погледна с учудване и я пренебрегна, стана и заобиколи гроба.
- Докторе, ако обичате, ще разрежете ли чувала още малко?
- Разбира се.
Той продължи разреза надолу и разтвори чувала до нивото на коленете.
Полата, която Лусия Агире бе облякла с раирания си пуловер, беше свита под тялото й, а бельо отдолу нямаше.
- Вече предположих сексуално насилие, често се среща в подобни случаи и не бих се изненадал, ако е извършено след смъртта - каза съдебният лекар.
- Да, като побесняла фурия е дал воля на всичките си фантазии, но не това търсех. - С безкрайно внимание тя разтвори чувала на двете страни. - Йонан, ела насам. Хвани найлона и го дръпни така, че да не влезе пръст.
Йонан кимна и подавайки фотоапарата на един от експертите, клекна и хвана найлона с две ръце.
Амая коленичи до него, опипа дясното рамо на жертвата и внимателно продължи надолу по ръката, която заради страничното положение на трупа бе останала скрита под тялото. Използвайки двете си ръце, Амая пъхна пръсти под тялото на нивото на бицепса и с леко дръпване извади ръката.
Йонан се стресна, загуби равновесие и седна на земята, но не изпусна найлона.
Ръката беше ампутирана от лакътя надолу с точен и решителен срез, а липсата на кръв позволяваше да се видят закръглената кост и сухата тъкан около нея.
Силна тръпка премина по тялото на Амая. За секунда всичкият студ на света се съсредоточи в гръбначния й стълб и я разтърси като електрически заряд, което я накара уплашено да отстъпи.
- Шефке... - обади се Йонан, връщайки я в реалния свят.
Тя го погледна в очите и той кимна с разбиране.
- Да си вървим, Йонан - нареди Амая, свали ръкавиците и затича към колата.
Изведнъж спря, обърна се и каза на съдията.
- Господин съдия, обадете се в затвора и поискайте да следят Киралте много отблизо, ако трябва, някой да стои при него.
Съдията държеше джиесема си в ръка.
- Защо? - попита той, свивайки рамене.
- Защото ще се самоубие.
Беше отстъпила волана на Йонан - винаги го правеше, когато бързаше и имаше нужда да помисли. Той беше добър шофьор и успяваше да намери точното равновесие между сигурното шофиране и желанието да настъпи газта, на което тя самата би се поддала. Само за трийсет минути стигнаха от Асанса до Памплона. В крайна сметка не бе заваляло, но облаците бяха предизвикали ранно свечеряване без звезди и луна, от което светлините на града изглеждаха приглушени. Още с влизането си на паркинга пред затвора видяха линейката със загасени фарове.
- Мамка му - промълви Амая.
Един надзирател чакаше на входа и им махна да влязат през страничен коридор, без да минават през скенера за проверка. Затичаха напред, слушайки обясненията му.
- Санитарите и лекарят на затвора са при него. Явно е погълнал нещо, смятат, че може би е отрова за мишки. Най-вероятно някой от затворниците, които чистят, му я е доставил на добра цена, обикновено я използват помежду си, за да тровят храната или да я смесват с дрога; в малки дози предизвиква стомашни болки и повръщане. Когато ни съобщиха, вече беше в безсъзнание сред повръщано и кръв, според мен си е изповръщал червата. Дойде за кратко в съзнание, но мисля, че не знаеше дори къде е.
Директорът, блед и притеснен, чакаше пред килията.
- Нищо не подсказваше, че...
Амая го подмина, без да спира, и погледна в килията. Миризмата на изпражнения и повръщано изпълваше всичко около Киралте, който лежеше на носилката интубиран и неподвижен. Дори през маската личаха големите рани около носа и устата. Един от санитарите пишеше нещо, а другият спокойно прибираше принадлежностите.
Лекарят на затвора, когото Амая познаваше отдавна, се обърна и свали латексовата си ръкавица, преди да й подаде ръка.
- О, инспектор Саласар, голяма беля стана тук - заговори той, повдигайки гъстите си вежди. - Нищо не успяхме да направим. Аз пристигнах веднага, защото още не бях напуснал сградата, а линейката дойде само след няколко минути. Какво ли не опитахме, но тези отравяния са абразивни и обикновено са фатални, особено когато някой си ги причини сам. Приготвил си е коктейла предварително - добави той, сочейки бутилката за велосипед, захвърлена в ъгъла - и още с влизането си в килията го е изгълтал. Болката със сигурност е била ужасяваща, но въпреки това се е сдържал да не вика за помощ - Лекарят отново погледна към трупа. - Една от най-страшните агонии, които съм виждал.
- Знаете ли дали е оставил писмо, или бележка? - попита Амая и се огледа.
- Оставил е това - каза докторът и посочи към наровете зад гърба й.