Выбрать главу

- Такива са моите съседи - усмихна се Амая. - Предполагам, че положението се е променило с новите поколения. По правило младежите се гордеят със своя произход и не усещат товара, който носят по-възрастните. Както казвах вчера на Йонан, историята на аготите не се различава много от тази на евреите или мюсюлманите; имало е разделение по религиозен, полов и наследствен признак, по икономическо положение, на практика почти както сега... Дори жените от знатни семейства не са се спасявали от уредени бракове или

задължително постъпване в манастир.

- Възможно е да сте права. Повечето младежи гледат на историята отпреди Гражданската война като на неозойската ера, въпреки това е по-добре да внимаваме, за да не нараним нечии чувства.

- Ще внимаваме - съгласи се Амая. - Още днес следобед ще замина за Елисондо и ще остана там няколко дни начело на разследването.

Комисарят кимаше с глава, потвърждавайки думите й.

- Йонан ще потърси в мрежата групи, настроени срещу Католическата църква, плюс всичко свързано с аготите и повредените при оскверняванията реликви. Искам да ми уредите среща с енорийския свещеник и капелана на Арискун, но поотделно: не бива да отхвърляме възможността нападенията да са отмъщение срещу някого от тях. Не забравяйте скорошния случай с изчезването на Каликстинския кодекс10, зад който се криеше лично отмъщение на бивш служител в храма срещу старшия свещеник на катедралата в Сантяго. Така че, преди да се хвърлим да градим исторически и мистични теории, няма да е излишно да проучим замесените както при всеки друг случай. Имам няколко идеи, по които ми се ще да поработя. Засега няма друго - заключи тя, стана и излезе след комисаря. - Ще се видим там утре сутрин.

10 Рядка ръкописна книга от XII в., открадната от архива на Катедралата в Сантяго де Компостела през 2011 г. и открита от полицията година по-късно. - Б. пр.

Докладът, който я бе държал будна до три сутринта, беше върху бюрото на комисаря. Тя огледа картонените корици, опитвайки се да открие някакъв знак, че е бил прочетен.

- Успяхте ли да хвърлите едно око на доклада ми?

Комисарят се обърна към нея и няколко секунди я гледа замислено, преди да отговори.

- Да, Саласар. Доста е подробен.

Амая изучаваше непроницаемото му изражение, опитвайки се да прецени дали това „подробен“ е добро или лошо.

След кратко мълчание комисарят неочаквано добави:

- Подробен и крайно интересен. Разбирам защо е привлякъл вниманието ви. Обяснимо е, че лейтенант Падуа е видял някакви улики, но съм съгласен с неговите началници. Ако бяхте ми представили този доклад преди седмица, щях да ви заявя същото, което шефовете му са заявили на него. Улики действително има, но са доста пресилени, може да се окажат случайни съвпадения; дори фактът, че затворниците си пишат помежду си или с почитатели на техните престъпления, се среща по-често, отколкото хората си представят.

Той направи пауза, докато сядаше срещу нея.

- С вчерашните събития обаче историята придобива нов обрат, след като Киралте ви е замесил с решението си да признае само пред вас къде се намира трупът. Дълго мислих, госпожо инспектор, но още не съм стигнал до ясен отговор. Всички случаи са официално приключени. Всички убийци са мъртви, самоубили са се. Различни случаи в различни провинции и водени от различни полицейски подразделения, а вие настоявате да започнем ново разследване.

Амая продължаваше да мълчи, издържайки погледа му

- Имам ви доверие, вярвам на инстинкта ви и знам, че сигурно има нещо, което е привлякло вниманието ви... но не виждам достатъчни основания, за да разреша започването на ново разследстване, при което на всичко отгоре ще се вдигне голяма пушилка около компетенциите на други полицейски подразделения.

Той направи пауза и Амая спря да диша.

- Освен ако не премълчавате някое сведение...

Амая се усмихна. Този човек неслучайно беше комисар. Тя извади от вътрешния джоб на сакото си прозрачния найлонов джоб и го подаде на комисаря.

- В деня, когато си преряза гърлото в тоалетната на съда, Хасон Медина носеше този плик.

Комисарят го пое, огледа го и прочете надписа през найлона.

- Адресиран е до вас - възкликна учудено той. После отвори едно от чекмеджетата на бюрото си най-вероятно за ръкавици.

- Можете да го пипнете, вече е обработен, не е открит нито един отпечатък.