- Жандармерията има собствена лаборатория, там ги съхраняват, но началниците, както ви е известно, никак не обичат да споделят сведения. От години повтарям, че докато не се създаде независима криминална бригада, съставена от членове на всички видове полиция, включително с участието на Интерпол, които да си сътрудничат в една и съща лаборатория, ще пипаме като слепци при разследването на убийства - оплака се Амая. - Добре че има полицаи като Падуа, които наистина искат да разкриват престъпления, а не да печелят точки в своя полза.
Амая се върна до тялото и се наведе така, както преди го бе направил доктор Сан Мартин, за да огледа раната отблизо.
Тъканта изглеждаше повехнала, напукана и много суха. Беше белезникава, почти безцветна в сравнение с останалото тяло. Тя различи тесните бразди, оставени от триона по костта, и тогава й се стори, че вижда тъмна остра точка, забита в тъканта.
- Докторе, елате, ако обичате. Какво може да е това според вас? - попита тя, отстъпвайки му мястото пред лупата.
Той вдигна изненадано очи.
- Не бях обърнал внимание, браво, Саласар - каза той доволно. - Може да е костица, отчупена по време на рязането - отбеляза, докато измъкваше с пинсети дребната находка. Разгледа триъгълното парченце под лупата и го пусна в един поднос, където то падна с присъщия за метал звук. Бързо го занесе до микроскопа и вдигна усмихнато поглед, докато отстъпваше мястото на Амая. - Началник Саласар, това е зъб от метален трион, трионът, с който е била ампутирана ръката на тази жена. Ако повторим шаблон от този зъб, ще можем да установим сравнително точно вида на триона, а от вашето умение да убедите съдия Маркина ще зависи възможността да направим пробите, за да констатираме дали е същият, който е бил използван и при случаите от пещерата край Елисондо. Сега, ако ми позволите, ще продължа с аутопсията - каза той, докато подаваше табличката с мострата на асистентката, която веднага се залови за работа.
8
Инмакулада Еранс беше от жените, които печелят доверието на хората с неизменната си любезност и услужливост, примесени поравно. Беше толкова невзрачна и сдържана, че Амая често я наричаше наум грозната гейша; говореше тихо, а притворените клепачи прикриваха гневните проблясъци, когато нещо я раздразнеше. Не я харесваше въпреки или може би заради изкуствената й вежливост. В продължение на шест години тя беше енергичната и неизменно отзивчива лична асистентка на съдийката Естебанес, която обаче не се бе поколебала да я зареже, когато й предложиха новия пост във Върховния съд, при все че Инмакулада не беше омъжена и нямаше семейство.
Първоначалното огорчение на Инмакулада се превърна във възторг, когато овакантеното място бе заето от съдия Маркина, който я поиска за лична секретарка заради предишния й опит като асистентка на негов колега, нещо доста необичайно, въпреки че от този ден нататък тя трябваше да заделя по-голяма част от заплатата си за тоалети и парфюми с надеждата да привлече вниманието на Негова Светлост. И не беше единствената: в съдилищата се шегуваха колко рязко са скочили сред служителките употребата на червила и посещенията във фризьорския салон.
Амая бе набрала номера на съда, докато вървеше към колата си и ровеше в джобовете на коженото си яке за слънчеви очила, с които да пребори отблясъците на слънцето в локвите, в очакване да чуе превзетия глас на секретарката.
- Добър ден, Инмакулада, аз съм инспектор Саласар от отдел „Убийства“ на Окръжната полиция. Бихте ли ме свързали, ако обичате, със съдия Маркина.
Режещата студенина в изпълнения с укор глас я изненада.
- Два и половина следобед е, както се досещате, съдия Маркина не е тук.
- Знам колко е часът, току-що излизам от една аутопсия и съм убедена, че съдия Маркина очаква резултатите; той сам ме помоли да му се обадя...
- Аха... - отвърна секретарката.
- Учудвам се, че е забравил. Знаете ли дали ще се върне по-късно?
- Не, няма да се връща и естествено, не е забравил. - Минаха няколко секунди, преди да добави: - Той остави един номер, на който да му позвъните.
Амая изчака мълчаливо, усмихвайки се на недодяланата враждебност на секретарката. Въздъхна звучно, за да покаже, че търпението й е на изчерпване, и попита.