Когато тръгна по главната улица, отново заваля. Отвори чадъра и закрачи, заобикаляйки хората, излезли на пазар, и редките забързани минувачи без чадъри, които вървяха прегърбени под стрехите на сградите и навесите пред магазините. Поспря пред колоритната витрина на един магазин за детско облекло и се загледа в розовите момичешки роклички на цветчета; помисли си, че Кларис може би е права и че би трябвало да купи нещо такова за малката си дъщеричка. Въздъхна с внезапно развалено настроение, когато се сети за детската стая, която Кларис вече бе подредила за малката. Родителите на Джеймс бяха дошли за раждането на детето и макар да бяха само от десет дни в Памплона, Кларис вече бе успяла да надмине и най-лошите очаквания за свекърва, която се меси във всичко. Още първия ден бе изразила изненадата си, че още не са подготвили за бебето една от няколкото празни стаи в къщата.
Амая беше докарала старата дървена люлка, която от дълги години стоеше в дневната на леля Енграси и в нея подреждаха дървата за камината. Джеймс я бе изциклил, докато се показаха жилките на дървото под стария слой лак, и я бе лакирал наново, а приятелките на леля Енграси й бяха ушили красив обиколник на къдрички и бяла покривка, с която хубостта на старинната мебел изпъкваше още повече. Спалнята им беше огромна, имаше предостатъчно място и двамата все не успяваха да се убедят в необходимостта детето да спи в друга стая, независимо от предимствата, които им изреждаха специалистите. Не, не им се щеше, поне засега. През първите месеци, докато още я кърмеше, така щеше да им е по-лесно за нощните хранения, пък и тя самата щеше да е по-спокойна, че ще я чуе, ако заплаче или стане нещо...
Кларис беше възмутена от дън душа. „Детето трябва да си има стая, с всичко необходимо подръка. А и двете ще спите по-добре, повярвай ми. Ако е до теб, цяла нощ ще скачаш при всяка въздишка, при всяко помръдване. Малката трябва да си има своето пространство, а вие - вашето. Освен това според мен не е здравословно за детето да дели спалнята с двама възрастни, пък и свикне ли веднъж, после върви я премествай.“
Амая също бе чела книгите на цял куп знаменитости, наумили си да възпитат едно ново поколение от деца, растящи в страдания, деца, които не бива да бъдат вдигани прекалено често на ръце, трябва да спят сами още от раждането и не бива да бъдат успокоявани, когато отчаяно плачат, понеже трябвало да се научат на самостоятелност и да превъзмогват сами своите поражения и страхове. На Амая стомахът й се обръщаше от подобни дивотии. Мислеше си, че ако на някой от тия видни педиатри му се бе наложило като на нея да „превъзмогва“ страха си още от най-крехка възраст, може би щеше да гледа малко по-различно на света. Ако дъщеря й искаше да спи при тях до тригодишна възраст, какво по-прекрасно от това: тя искаше да я успокоява, да я слуша, да обръща внимание и да облекчава малките й страхове, които - както отлично знаеше от личен опит - можеха да бъдат доста големи у едно невръстно дете. Но Кларис очевидно имаше свои представи за нещата и бе решила да ги сподели със света.
Преди три дни, като се прибра вкъщи, бе заварила изненадващия подарък на свекърва си -приказна стая с гардероб, шкаф с повивалник, ракла, килими, лампи. Купища облачета и розови агънца, панделки и плетени финтифлюшки, пръснати навсякъде. Джеймс я чакаше на вратата с помръкнало лице и докато я целуваше, й прошепна извинителното: „Тя го прави с добри намерения“, което притесни Амая достатъчно, за да се изправи с ледена усмивка пред досадното розово изобилие, осъзнавайки, че е станала чужденка в собствения си дом. Затова пък Кларис изглеждаше на седмото небе, разхождаше се сред новите мебели като водеща на телешоп, докато свекър й, безучастен както винаги пред съпругата си, седеше в хола и невъзмутимо си четеше вестника. На Амая й беше трудно да си представи Томас като директор на финансова империя в САЩ, винаги се удивяваше на неговото поведение пред жена му - странна смесица между покорство и равнодушие. Разбираше колко неудобно се чувства Джеймс и само заради това се постара да не избухне, докато свекърва й се хвалеше каква красива стая е купила.
- Виж какъв чуден гардероб, тук ще побереш всички дрешки на малката, а шкафът с повивалник е с три реда чекмеджета, килимите са повече от прекрасни, нали, а ето и най-важното - каза тя с доволна усмивка: - люлка, достойна за принцеса.