Подкара на втора по тесните улици на квартал ,Цокото“ с намерението да изпие едно кафе с Рос, преди да отиде в участъка. Мина покрай поляризираните стъкла и зави наляво, за да паркира отзад. Сепнато натисна спирачката. На цялата фасада имаше огромен черен надпис, надраскан със спрей. Рос, с баданарка в ръка, се мъчеше да заличи тъмните букви, по които, въпреки първия пласт боя, все още можеше да се прочете „МРЪСНА УБИЙЦА“.
Амая слезе от колата и огледа надписа от разстояние.
- Гледай ти, въпреки всичко Флора май не е героиня за цялото село - приближи се тя, без да отделя очи от надписа.
- Явно не е - усмихна се Рос със сериозно лице. - Добро утро, сестричке. - Тя опря четката на кофата с боя и се доближи да целуне Амая.
- Питах се дали ще ме почерпиш с едно от ония прекрасни кафета от италианската ти кафеварка.
- Разбира се - отвърна Рос и я последва в пекарната.
Както правеше винаги, откакто се помнеше, на влизане в работилницата Амая си пое дълбоко въздух; тази сутрин я посрещна дъх на анасонова есенция.
- Днес правим гевречета - обясни Рос.
Амая не отвърна веднага, миризмата, която винаги щеше да свързва с майка си, бе смутила паметта й, връщайки я далече назад.
- Мирише на...
Рос не каза нищо. Нареди чинийките и чашите и пусна електрическата мелничка, за да направи дозата прясно смляно кафе за двете. Мълчаха, докато Рос не я спря.
- Извинявай, че не те дочаках снощи, но бях изтощена...
- Не се притеснявай. Само леля беше издържала докрай; Джеймс и Ибай спяха като къпани, когато се прибрах.
Амая веднага го забеляза. Рос едва вдигаше глава от чашата си, държеше я с две ръце пред лицето си като преграда, зад която се криеше, докато отпиваше на малки глътки.
- Рос, добре ли си? - запита тя, изучавайки лицето на сестра си.
- Да, добре съм, разбира се - отвърна сестра й прекалено припряно.
- Сигурна ли си? - настоя Амая.
- Не го прави.
- Кое да не правя?
- Това, Амая, да ме разпитваш.
Реакцията й събуди още повече любопитството на Амая. Тя познаваше Рос, своята по-голяма сестра, средната от трите, сестрата с по-нежно сърце, която вечно изглеждаше така, сякаш се е нагърбила с всички световни тегоби и която най-трудно преодоляваше грижите, сестрата, която предпочиташе да мълчи и да заравя проблемите си под слоеве мълчание и грим в опит да прикрие дирята на безпокойство.
Работниците започнаха да пристигат и Ернесто, управителят, надникна през вратата на кабинета, за да ги поздрави. Амая видя как сестра й ги посреща едва ли не с облекчение и как подема разговор по належащите за деня задачи като човек, който се измъква от неприятно положение. Остави чашата си в умивалника и напусна пекарната. Все пак поспря да огледа стената, на която под пластовете бяла боя прозираха предишни надписи.
Сградата на полицейския участък в Елисондо едва ли можеше да бъде по-несъвместима с архитектурата в долината. Освен че контрастираше с модерните си прави линии, тя приличаше на странна бракма, забравена тук от извънземни. Все пак трябваше да се признае функционалността на постройката с големи витрини, улавящи като лупа оскъдното слънце на бастанската зима. Амая се качи в асансьора, редейки наум задачите за деня, и когато вратите се отвориха на втория етаж, остана изненадана от празничната атмосфера на мъжко другарство, в която група полицаи разговаряха до машината за кафе. Младши инспектор Сабалса и инспектор Ириарте видимо страшно се забавляваха благодарение на Фермин Монтес, който очевидно разказваше виц, придружавайки думите си с всякакъв вид жестове. Амая мина покрай тях, без да спира.
- Добро утро, господа.
Разговорът изведнъж секна.
- Добро утро - отговориха те в един глас, а Монтес я последва до вратата на кабинета.
- Саласар. - Тя спря. - Може ли за момент?
- Честно казано, не, Монтес, след минута трябва да изляза във връзка с разследването на случая, по който работим - каза тя и погледна към други двама полицаи, които застанаха мирно. - Може би, ако ме бяхте уведомили предварително...
Влезе в кабинета и хлопна вратата под носа на навъсения Монтес. Вътре младши инспектор Йонан Ечайде тракаше на компютъра си. Тя го поздрави шеговито.
- Какво става? Защо не си при викингите до кафемашината?
- Нямам навика да пия кафе, особено с тях...
Амая го погледна изненадано.
- Не се ли разбирате?
- Не, не става дума за това, но предполагам, че не се чувстват съвсем удобно в моята компания.