Амая трябваше да признае, че огромната розова люлка е подходяща за инфанта и че при тия размери детето щеше да спи в нея до четири годинки.
- Хубава е - насили се да каже тя.
- Истинско бижу, така ще можеш да върнеш другата на леля ти да си държи дървата в нея.
Амая излезе от стаята, без да отговори, затвори се в спалнята си и зачака Джеймс.
- О, скъпа, съжалявам, тя не го прави с лоши намерения, просто си е такава, ще постоят само още няколко дни. Знам, че проявяваш голямо търпение, Амая, и ти обещавам, че щом си заминат, ще се отървем от всичко, което не ти харесва.
Беше се съгласила - заради Джеймс и защото нямаше сили да спори с Кларис. Джеймс беше прав, проявяваше голямо търпение, което не й беше в характера. За пръв път позволяваше на някого да я напътства, но в тази последна фаза от бременността нещо в нея се бе променило. От доста дни не се чувстваше добре, всичката енергия, на която се бе радвала през първите месеци, се бе стопила и на нейно място се бе настанила несвойствена за нея апатия, а властното присъствие на свекървата съвсем изпиваше силите й. Тя отново погледна розовите дрешки на витрината и реши, че вече има предостатъчно с всичко закупено от Кларис. Тия възторжени изблици на баба първескиня направо я поболяваха, но имаше и нещо друго - тайничко си признаваше, че би дала всичко, за да изпита същото опиянително розово щастие, от каквото страдаше свекърва й.
Откакто бе забременяла, беше купила за малката само чифт търлъчки, камизолка и ританки и няколко пижамки в неутрални цветове. Явно розовото не беше любимият й цвят. През витрината рокличките, жилетките, поличките и всички други розови вещи, отрупани с панделки и цветчета, й изглеждаха красиви, подходящи за една малка принцеса, но вземеше ли ги в ръце, изведнъж усещаше, че цялата тая префърцунена глупост я отблъсква, и в крайна сметка си излизаше смутена и ядосана, без да купи нищо. Не беше зле да прихване поне малко от възторга на Кларис, която не спираше да охка и да ахка пред всеки комплект рокля с обувчици. Амая знаеше, че не би могла да бъде по-щастлива, че винаги е обичала това мъниче - още откакто тя самата беше мрачно и нещастно дете и мечтаеше някой ден да стане майка, истинска майка, желание, което доби плът, когато срещна Джеймс, и когато майчинството се забави, я угнети със съмнения и страх до такава степен, че се замисли за лечение срещу безплодие. И тогава - преди девет месеца, докато разследваше най-важния случай в живота си, забременя.
Беше щастлива или поне смяташе, че би трябвало да се чувства щастлива, и това я объркваше още повече. До съвсем скоро бе изпитвала блажено спокойствие, доволство и сигурност, каквито не бе изпитвала от години, но през последните седмици нови страхове, които всъщност бяха стари като света, бяха населили отново душата й, промъкваха се в сънищата й, надвесваха се над леглото й, докато спеше, и й нашепваха думи, които знаеше, но не искаше да си спомня.
Нова контракция, не толкова болезнена, но по-продължителна, опъна корема й. Тя си погледна часовника. Двайсет минути от последната в парка.
Тръгна към ресторанта, където се бяха уговорили да обядват, защото Кларис не беше съгласна Джеймс непрекъснато да готви, и предвид намеците, че е редно да си вземат домашна помощница, и опасността един хубав ден да завари вкъщи някой английски иконом,
бяха решили всеки ден да обядват и вечерят навън.
Джеймс бе избрал един модерен ресторант на съседната улица, успоредна на улица „Меркадерес“, където живееха. Кларис и мълчаливият Томас вече пиеха мартини, когато Амая пристигна. Щом я видя, Джеймс веднага скочи.
- Здравей, Амая, как си, скъпа моя? - каза той, целуна я по устните и дръпна стола й, за да седне.
- Добре - отвърна тя, питайки се дали да му спомене, че контракциите са започнали. Погледна Кларис и се отказа.
- А нашето момиченце как е? - усмихна се Джеймс и сложи ръка върху корема й.
- „Нашето момиченце“ - повтори Кларис с ирония. - Нормално ли ви се струва една седмица преди раждането да не сте избрали още име за дъщеря си?
Амая отвори менюто и се престори, че чете, след като стрелна Джеймс с поглед.
- О, мамо, пак ли започваш, харесваме няколко имена, но още се колебаем, ще изчакаме появата на детето. Като му видим личицето, ще решим как ще се казва.
- Така ли? - заинтересува се Кларис. - И кои са тези имена? Може би Кларис? - Амая изпъшка. - Не, не, кажете ми за кои имена сте мислили - настоя свекървата.
Амая вдигна очи от менюто, докато нова контракция опъна корема й за няколко секунди. Погледна часовника и се усмихна.