- Честно казано, вече съм го избрала - излъга тя, - но искам да е изненада. Предварително мога да кажа само, че няма да е Кларис, не обичам еднаквите имена в семейството, мисля, че всеки трябва да си има своя самоличност.
Кларис й отвърна с крива усмивка.
Името на малката беше друга ракета, която Кларис изстрелваше към нея при всеки удобен случай. Как щеше да се казва детето? Свекърва й толкова много настояваше, че Джеймс накрая предложи да се спрат най-сетне на някое име, та майка му да престане да ги тормози. Амая му се беше ядосала. Само това оставаше: редно ли беше да изберат името само и само за да й угодят?
- Не за да й угодим, Амая, така и така трябва да изберем някакво име, нали все пак ще трябва да наречем някак детето, ти като че ли не искаш и да помисляш за това.
И както за дрешките, знаеше, че те са прави. Беше чела по въпроса и толкова се бе притеснила, че накрая бе попитала леля Енграси.
- Е, аз не съм имала деца, така че не мога да говоря за личен опит, но от клинична гледна точка знам, че това често се наблюдава при майките първескини и най-вече при татковците. Когато човек вече има едно дете, знае какво го чака, изненадата вече я няма, но при първа бременност се случва често, защото колкото и да расте коремът, някои майки не успяват да свържат промените в тялото си с едно бебе от плът и кръв. В днешно време с ехографиите и възможността да чуеш сърцето на плода и да узнаеш от какъв пол ще бъде, впечатлението за реалност на очакваното дете се изостря, но в миналото, когато бебето не можеше да се види до момента на раждането, много майки и още повече татковци осъзнаваха, че имат дете едва когато го поемеха в ръцете си и видеха личицето му Колебанията, които те тревожат, са съвсем нормални - заключи тя, слагайки ръка върху корема й. - Повярвай ми, човек никога
не е подготвен за ролята на родител, колкото и добре да го прикриват някои.
Амая си поръча риба, която едва докосна, и установи, че контракциите се разреждат и отслабват, когато е в покой.
Докато пиеха кафето, Кларис отново мина в атака.
- Огледахте ли се вече за детски ясли?
- Не, мамо - отговори Джеймс, като остави чашата върху масата и я погледна уморено. -Не сме се оглеждали, защото няма да даваме детето на ясли.
- Е, тогава ще вземете жена, която да го гледа вкъщи, когато Амая се върне на работа.
- Когато Амая се върне на работа, аз ще гледам дъщеря си.
Кларис отвори широко очи и погледна към мъжа си, търсейки съюзник, какъвто не откри в усмихнатия Томас, който клатеше отрицателно глава, докато отпиваше от червения си чай.
- Кларис... - предупреди я той. Тези повтаряния на името на жена му, прошепнати с укорителен тон, бяха най-близкото нещо до възражение, което излизаше от устата на Томас.
Кларис изобщо не му обърна внимание.
- Не говорите сериозно. Как така ти ще гледаш малката? Та ти нищо не разбираш от бебета.
- Ще се науча - отвърна Джеймс развеселен.
- Щял да се научи! Боже господи! Ще ти трябва помощ!
- Вече имаме жена, която идва за по няколко часа.
- Аз не говоря за помощница четири часа седмично, а за жена, която да се грижи само за детето.
- Аз ще се грижа за нея, двамата ще се оправим, така сме решили.
Джеймс като че ли се забавляваше, а по изражението на Томас допусна, че и той също.
- Разбирам всичко за модерните родители, които кърмят детето, докато му поникнат зъби, оставят го да спи в леглото им и държат да вършат всичко сами, без чужда помощ, но ти, синко, ще трябва и да работиш, кариерата ти се намира в много важен момент, а през първата година с малката няма да ти остава време и дъх да си поемеш.
- Току-що завърших колекция от четиресет и осем творби за изложбата в „Гугенхайм“ догодина и имам достатъчно работи в запас, за да си позволя да отделя известно време, което да посветя на дъщеря си. От друга страна, Амая невинаги е заета, има по-натоварени дни, но обикновено се прибира рано вкъщи.
Амая забеляза, че коремът й се напряга под блузата. Този път беше по-болезнено. Пое си бавно дъх, опитвайки се да го прикрие, и погледна часовника. Петнайсет минути.
- Бледа си, Амая, добре ли си?
- Уморена съм, мисля да се прибера и да си полегна малко.
- Добре, ние с баща ти ще отидем да пазаруваме - каза Кларис, - иначе ще ви се наложи да завивате малката с лозови листа. Тук ли ще се видим за вечеря?
- Не - отсече Амая. - Днес ще хапна нещо леко вкъщи и ще се опитам да поспя, мислех утре да изляза за покупки, видях един магазин с чудесни роклички.
Кларис налапа въдицата, перспективата да излезе на пазар със снаха си, веднага я успокои и тя се усмихна очарована.