Хауърд Лъвкрафт
Зовът на Ктхулу
(Открито сред книжата на покойния Франсис Уейлънд Търстоун от Бостън)
„Възможно е да съществуват останки от велики сили и същества… останки от древни времена, когато… разумът вероятно се е въплътил във форми и варианти, изчезнали дълго преди лавинообразното развитие на човечеството… форми, за които единствено поезията и легендите са запазили бегъл спомен и са ги нарекли богове, чудовища и всякакви видове митични същества…“
I. Глиненият кошмар
Мисля, че една от най-големите милости, които ни се оказват в този свят, е невъзможността на човешкия ум да осъзнае своята нищожност. Изолирани сме на спокоен остров на невежеството сред безкраен тъмен океан и не ни е съдено да достигнем далеч. Досега науките, които търсят отговори всяка в собствената си област, не са ни навредили много, но някой ден разпокъсаната информация ще бъде обединена и нейната цялост ще разкрие пред нас една ужасяваща реалност и нашето плашещо място в нея, и това прозрение ще ни доведе или до лудост, или завинаги ще ни прокуди от светлината на знанието и ще ни тласне към спокойствието и сигурността на нова Тъмна ера.
Теософите са направили някои предположения за страховитото величие на космическия цикъл, сред който нашият свят и човешка раса водят мимолетното си съществуване. Те намекват за странни реликви, чието описание би вледенило кръвта, ако не бяха прикрити под маската на сладникав оптимизъм, но не те станаха причина да се докосна до онези забранени еони. Споменът за това изживяване ме смразява и влудява сънищата ми. Като всички окаяни сблъсъци с истината, то възникна при случайното свързване на отделни детайли. В този случай — публикация от стар вестник и бележките на един мъртъв професор. Надявам се никой друг да не успее да ги свърже по същия начин. Самият аз, ако запазя живота си, никога не бих предоставил съзнателно информация за една толкова отвратителна връзка. Смятам, че и професорът е възнамерявал да запази мълчание за онова, което му е било известно, поради което е щял да унищожи записките си, ако не го беше застигнала внезапна смърт.
Моето участие в събитията започна през зимата на 1926–27 г. със смъртта на моя пра-чичо Джордж Гамъл Ангъл, почетен професор по семитски езици в Университета Браун в Провидънс, Род Айлънд. Професор Ангъл беше широко признат авторитет по древни писмености, към когото често се обръщаха управителите на известни музеи, затова смъртта му на деветдесет и две годишна възраст вероятно се помни от мнозина. На местно ниво интересът към събитието е бил допълнително подхранен от неясните причини за смъртта. Професорът бил нападнат на връщане от Нюпортския ферибот и паднал на място, както твърдят очевидци, след като бил блъснат от негър, приличащ на моряк, който изскочил от една съмнителна тъмна уличка на стръмния хълм, който починалият прекосявал напряко от бреговата линия до дома си на улица Уилямс. Лекарите не успели да открият никакви видими наранявания, но след озадачено обсъждане заключили, че смъртта е настъпила поради неясно поражение на сърцето, причинено от бързото изкачване на стария човек по толкова стръмен хълм. В онзи момент аз нямах причина да не се съглася с тяхното мнение, но по-късно в мен възникнаха съмнения, които постепенно се засилиха.
Пра-чичо ми беше вдовец и нямаше деца. След смъртта му аз бях негов наследник и изпълнител на завещанието му, поради което се очакваше да се запозная подробно с книжата му. За целта преместих всичките му кутии и папки в жилището си в Бостън. Повечето от материалите, които прегледах, по-късно ще бъдат публикувани от Американското Археологическо общество, но имаше една кутия, която ми се стори крайно озадачаваща и, която изобщо не бях склонен да показвам на други хора. Тя беше заключена и не открих ключа, докато не ми хрумна да прегледам личния ключодържател, който професорът носеше в джоба си. Така действително успях да отворя кутията, но това само ме изправи пред по-голямо и необяснимо препятствие. Защото какво можеше да е значението на странния глинен барелеф, на разпокъсаните и несвързани драсканици и изрезките, които открих? Възможно ли беше в края на живота си чичо ми да е почнал лековерно да приема най-повърхностните измами? Реших да издиря ексцентричния скулптор, отговорен за това очевидно разстройване на старческия ум.
Барелефът беше груб правоъгълник с дебелина около два сантиметра, размери около дванадесет на петнадесет сантиметра и очевидно беше със съвременен произход. Изображенията по него обаче далеч не внушаваха съвременност, нито имаха такъв смисъл, понеже, независимо, че приумиците на кубизма и футуризма са много и необуздани, те рядко демонстрират повтаряемостта, характерна за древните писмености. А тези изображения, действително бяха някакъв вид писменост, но въпреки всички книжа събрани от чичо ми, не можех да определя точния й вид или поне намек за нещо, с което тя да е дори далечно свързана.