Тези думи бяха част от противния ритуал, разказващ за мъртвешкото бдение на Ктхулу в каменното му убежище в Рлайа, и ме развълнуваха дълбоко, независимо от рационалните ми вярвания. Бях сигурен, че Уилкокс се е запознал с култа по някакъв обичаен начин, но скоро този спомен се е изгубил сред безкрайните странности на въображението и четивата му. Младежът обаче е крайно чувствителен и впечатлението от този спомен е намерило израз в сънищата му, в барелефа и страховитата статуя, която стоеше пред мен. Следователно той не беше се е натрапил на чичо ми умишлено. Истина е, че младежът беше превзет и с лоши обноски — такъв тип човек, когото никога не бих могъл да харесам, но вече бях готов да призная неговия гений и неговата откровеност. Сбогувахме се дружелюбно и аз му пожелах да постигне пълен успех с обещаващия си талант.
Все още бях силно впечатлен от култа и дори си въобразявах, че едно изследване на неговия произход, ще ми донесе лична слава. Посетих Ню Орлиънс и говорих с Леграс и още някои от участниците в онази полицейска хайка. Видях ужасната фигура и дори можах да разпитам някои от заловените метиси, които бяха все още живи. Старият Кастро, за съжаление, беше покойник от няколко години. От тези разговори не научих нищо повече от онова, което вече знаех от подробното описание на чичо ми, но разказите на хората от първа ръка подновиха моето вълнение. Бях сигурен, че съм се натъкнал на древна, тайна и напълно достоверна религия, чието откритие ще ме направи известен антрополог. В онзи момент все още имах трезво отношение към откритието, което ми се ще да можех да запазя и сега, и с необяснимо упорство пренебрегвах съвпаденията между вестникарските изрезки и разкази за сънища събрани от професор Ангъл.
Междувременно в мен беше почнало да се промъква едно съмнение, което за съжаление вече се превърна в сигурност — смъртта на чичо ми далеч не е била естествена. Той е бил повален на тясна стръмна улица тръгваща нагоре от старинната брегова линия гъмжаща от всякакви чуждестранни мелези, след като е бил небрежно блъснат от негър моряк. Не бях забравил, че членовете на култа заловени в Луизиана бях моряци със смесена кръв и техните тайни методи и обреди, не биха ме учудили. Вярно, че Легарс и хората му бяха оставени на мира, но в Норвегия един моряк, който станал свидетел на неща, които не е трябвало да вижда е мъртъв. Не е ли възможно задълбоченото проучване на чичо ми след като се е натъкнал на разказа на скулптура да е привлякъл нечие зловещо внимание? Смятам, че професор Ангъл е загинал, защото е научил твърде много или му е оставало малко да го научи. Остава въпросът дали ще ме сполети съдбата му сега, когато и аз научих доста.
III. Безумие в морето
Ако някой ден добрият Бог реши да изпълни една моя молба, бих помолил да заличи напълно резултата от една чиста случайност, поради която погледът ми попадна на хвърчащ лист хартия, с който беше застлана една полица. Листът не беше нещо, на което бих се натъкнал в нормалното си ежедневие, понеже беше от стар брой на австралийско списание — Сидни Бюлетин от 18 април, 1925 г., който беше убягнал от вниманието дори на агенцията, която по време на проучването на чичо ми неуморно беше събирала извадки от вестници за него.
Аз самият почти се бях отказал от изследването на това, което Професор Ангъл наричаше Култът към Ктхулу и гостувах в Патерсън, Ню Джързи на приятел учен-уредник на местен музей и изтъкнат минералог. Един ден, докато разглеждах допълнителните образци, разположени по рафтовете на една задна стая, служеща за склад в музея, погледът ми бе привлечен от странна снимка в едно от старите издания, с които беше застлан рафтът под образците. Това беше споменатият Сидни Бюлетин, който беше попаднал у приятеля ми вероятно защото той имаше партньори и сподвижници на всяко място по света, за което може да се сетите. А изображението представляваше фотогравюра на отвратителна каменна фигура почти идентична с онази, намерена в блатата от Леграс.
Нетърпеливо разчистих листа от ценните образци, които го затискаха, и го разгледах подробно. За мое разочарование материалът не беше особено обемен, но това което той загатваше беше от невъобразимо значение за моето губещо почва проучване, така че аз внимателно го откъснах, за да се заема незабавно с него. Той гласеше: