Йохансен не е бил запознат с футуризма, но е постигнал нещо много близо до него в описанието си на града, понеже вместо да описва конкретни сгради или структури, той говори само за впечатления, различни перспективи и каменни повърхности, тъй огромни, че не биха паснали никъде в нашия свят и покрити с отвратителни нечестиви образи и писмена. Споменавам тези различни перспективи заради нещо, което Уилкокс беше казал за страшните си сънища. Той твърдеше, че геометрията на сънувания свят изглеждала необичайна, не Евклидова, странна съвкупност от сфери и измерения, различни от нашите. И ето, че един необразован моряк е усетил същата нередност докато се е взирал в ужасната реалност.
Йохансен и хората му акостирали на стръмния тинест бряг на този чудовищен Акропол и несигурно се изкатерили по хлъзгави титанични каменни блокове, които никой смъртен не може да е използвал като стълба. Дори самото слънце в небето изглеждало различно, изкривено от поляризиращите светлината изпарения издигащи се от това прогизнало морско извращение. От безумната, невъзможна за възприемане перспектива на дяланите камъни — там където в един момент се виждала вдлъбнатина, в следващия погледът разпознавал изпъкналост — лъхала неясна заплаха и злокобно напрежение.
Още преди да били видели нещо повече от влажни камъни и водорасли, изследователите на новопоявилия се остров били обхванати от страх. Всеки от тях с радост щял да избяга, ако не се опасявал, че ще си спечели презрението на останалите и все пак никой не показал особен ентусиазъм докато търсели, както се оказало напразно, някакъв дребен артефакт, който да отнесат със себе си.
Първият, който изкачил подножието на монолита бил португалецът Родригез и при вида на гледката, разкрила се пред него той надал вик. Останалите го настигнали и с любопитство се заели да разглеждат огромната изсечена врата с барелеф, изобразяващ вече познатата комбинация то сепия и дракон. Според Йохансен изглеждала като врата на обор и всички били убедени, че е точно врата заради богато украсените прагове и каса, които я обграждали, но не могли да преценят дали е легнала хоризонтално като капак на пода или е полегата като външна врата на изба. Както Уилкокс беше заявил по-рано — цялата геометрия на онова място била погрешна. Човек дори не можел да бъде сигурен дали морето и земята са в хоризонтално положение и затова, отнесено към тях, положението на всички други обекти изглеждало призрачно променливо.
Един от мъжете — Брайдън, побутнал камъка на няколко места без резултат. После друг, Донован, започнал да пристъпва внимателно по ръба, като първо леко пробвал с крак всяко място, върху което се канел да стъпи. Без да спира той продължил да се изкачва по гротесктното каменно творение или щял да се изкачва, ако нещото не се оказало в крайна сметка хоризонтално, а останалите се чудели, как в света би могло да има толкова огромна врата. Тогава съвсем бавно и леко, плочата, заемаща сякаш цял акър, започнала бавно да поддава навътре на върха и всички видели, че вратата всъщност е на баланс.
Донован се изпързалял или някак се отблъснал надолу по трегера, по който се движел и се върнал при приятелите си, след което всички гледали отдръпването на чудовищния изсечен портал. На онова фантастично място с изкривени перспективи, врата се движела необичайно по диагонал, така че всички правила на материята и пространството изглеждали нарушени.
Разкрилата се пролуката била изпълнена с почти осезаема тъмнина, която се оказала далеч за предпочитане, понеже прикривала обитателите си. Сега, с разтварянето на вратата, те не просто се показали а изхвръкнали навън като тъмен закриващ слънцето дим, престоял затворен цели епохи, а сега освободен да се понесе из набръчканото подпухнало небе сред звука на размахани ципести криле. Отвътре се разнесла също непоносима миризма, а Хокинс, чийто слух бил най-остър, дочул откъм новоотворените дълбини и един отвратителен мляскащ звук. Тогава всички се заслушали и все още се напрягали да доловят звука, когато То тромаво изпълзяло нагоре и пипнешком измъкнало лигавото си подобно на желе зелено туловище през тъмната врата навън сред отровната нечестива лудост на онзи град.
Тази част от разказа си Йохансен е записал със силно разкривен почерк. Според него двама от шестимата мъже, които така и не успели да се върнат на кораба, трябва просто да са паднали на място, изплашени до смърт в онзи прокълнат момент. Съществото не можело да бъде описано — не съществуват думи за такава крещяща незапомнена лудост, такова свръхестествено противоречие на материя, сила и космически ред. Изглеждало, че пред тях, залитайки се движи цяла планина. Господи! Ето защо не е странно, че в противоположния край на света един велик архитект е бил обзет от безумство, а горкият Уилкокс е изпаднал в делириум, предизвикани в онзи момент по телепатия. Изображението от идолите, зеленото лепкаво изчадие на звездите, се било събудило, за да предяви претенциите си над света, който смятало за свой. Звездите трябва да са били в правилните си позиции отново и онова, което верните поклонници на култа не успели да изпълнят, както се очаквало от тях, било осъществено съвсем случайно от група невинни моряци. След милиарди години великият Ктхулу бил отново свободен да опустошава и плячкосва на воля.