Над тези знаци, които очевидно бяха йероглифи, имаше фигура, която приличаше на пиктограма, но импресионистичното й изпълнение не позволяваше да се добие твърде ясна представа за нейния характер. Изглежда беше някакъв вид чудовище или символ представящ чудовище, чиято форма е могла да се зароди единствено в нечий болен ум. Смятам, че ще се доближа до истината ако кажа, че в моето доста буйно въображение възникнаха едновременно образите на октопод, дракон и някаква човешка карикатура. Пихтиеста, покрита с пипала глава се мъдреше върху гротескно люспесто тяло със закърнели крила, но общия вид на фигурата беше това, което я правеше толкова страховита. Фонът зад фигурата съдържаше бегли намеци за гигантски архитектурни обекти.
Освен от куп изрезки от вестници, този странен обект се придружаваше от бележки, изписани със старческия почерк на професора, които не претендираха за никакъв литературен стил и бяха озаглавени „Култът към Ктхулу“. Буквите бяха изписани старателно, така че да се избегне неправилно произношение на тази неизвестна дума. Ръкописът беше разделен в две части, първата от които озаглавена „1925 г. — Сънища и работа със сънищата на Х.А. Уилкокс, ул. Томас №7, Род Айлънд“, а втората „Разказ на инспектор Джон Р. Леграс, ул. Биенвил № 121, Ню Орлиънс, Луизиана представен на срещата на Американското археологическо общество през 1908 г., бележки върху същия и допълнение на Професор Уеб“. Останалите ръкописни страници бяха кратки бележки, някои от тях разкази за странни сънища от различни хора, някои от тях цитати от теософски книги и списания (от тях си струва да се спомене „Атлантида и Изгубената Лемурия“ на У. Скот-Елиът), а останалите се отнасяха до дълго съществували тайни общества и култове с препратки към откъси от книги по въпросите на митологията и антропологията, като „Златната Клонка“ на Фрейзър и „Култът към вещерството в Западна Европа“ на Мис Мъри. Изрезките от вестници в по-голямата си част споменаваха множество умствени заболявания и случаи на групово безумство или мания през пролетта на 1925 г.
Първата половина от основния ръкопис представяше много странен разказ. Изглежда, че на първи март, 1925 г., професор Ангъл е бил посетен от мрачен, изпит младеж с изтормозен и невротичен вид, който носел със себе си описания барелеф. В онзи момент глинената плочка била все още влажна и съвсем нова. На визитката му било изписано името Хенри Антъни Уилкокс и чичо ми разпознал в него най-младия син на известно семейство, който му бил бегло познат. Младежът изучавал скулптура в Школата по Дизайн в Род Айлънд и живеел сам в Сградата на Лилията, намираща се близо до това учебно заведение. Уилкокс бил преждевременно развит младеж, известен, колкото със своя гений, толкова и със своята ексцентричност и още от дете привличал внимание към себе си със странните истории и необикновени сънища, които имал навика да разказва. Наричал себе си „физически свръхчувствителен“, но трезвото и здравомислещо население на стария търговски град го определяло просто като „чудак“. Младежът никога не бил поддържал особено дълбоки връзки с хората от своята среда и постепенно напуснал общественото полезрение, като останал познат само на малка група естети от други градове. Дори Клубът по изкуствата на Провидънс, който много държал да запази консерватизма си, го считал за напълно безнадежден случай.
По време на посещението, продължаваше ръкописът на професора, скулпторът доста безцеремонно поискал да се възползва от археологическите познания на домакина си за разпознаване на йероглифите върху барелефа. Той говорел доста отнесено и надуто, което говорело за позиране и оскъдна симпатия. На свой ред чичо ми също доста рязко отговорил, че тъй като плочката очевидно е съвсем нова, това я свързва с всичко друго, но не и с археологията. Отговорът на младия Уилкокс, който впечатлил чичо ми дотолкова, че той го запомнил и записал дословно, имал доста фантастично-поетичен характер, което сложило отпечатък върху целия разговор и, което, както по късно се убедих, е било доста характерно за младежа. Той казал: „Нова е наистина, защото аз сам я изработих снощи под влиянието на сън за странни градове, а сънищата са по стари от печалния Тир, от съзерцателния Сфинкс и от опасания в градини Вавилон.“