Именно тогава той започнал хаотичния си разказ, който внезапно събудил забравени спомени у чичо ми и предизвикал неговия трескав интерес. Предишната нощ било усетено леко земетресение, най-сериозното в Нова Англия от няколко години, и това остро повлияло въображението на Уилкокс. След като си легнал той бил споходен от сън, какъвто не му се било случвало да сънува друг път. В съня си видял градове на гиганти, титанични блокове и извисени към небето монолити. От всички тях се процеждала зеленикава влага и го изпълвали с неясен ужас. Всички стени и колони били покрити с йероглифи, а от някакво неопределено място отдолу се дочувал глас, който не бил наистина глас, някакво хаотично усещане, което само въображението можело да превърне в звук. Младежът се опитал да предаде звука чрез почти непроизносимата комбинация от букви „Ктхулу фхтан“.
Тази словесна бъркотия отключила спомена, който развълнувал и разтревожил професор Ангъл. Той заразпитвал скулптора с научна прецизност и с напрегната съсредоточеност се заел да разглежда барелефа, който младежът, измръзнал, все още по нощница, се бил заел да изработи веднага, след като сънят се оттеглил и го оставил буден и дълбоко озадачен. Според Уилкокс, чичо ми отдал на старостта си факта, че му отнело толкова време да разпознае йероглифите и пиктограмата. Много от въпросите му се сторили неуместни на госта, особено онези, които целели да установят възможна връзка на младежа с някой странен култ или тайно общество. Уилкокс също не могъл да разбере неколкократните обещания на професора да запази тайна, ако младежът реши да признае съпричастието си към някое популярно мистическо или езическо учение. След като професор Ангъл се уверил, че скулпорът действително не е запознат с никакви култове или криптографски системи, той обсипал Уилкокс с горещи молби да продължи да получава сведения за сънищата му. Тази идея явно е била осъществена, защото след първоначалния разговор, ръкописът продължаваше с описание на всекидневни посещения, по време на които младежът разказвал потресаващи откъси от нощните си видения, чиято същина винаги се заключавала в страховитата гледката на гигантски пропит с влага тъмен камък и някакъв подземен глас или разум монотонно повтарящ нещо, което макар да достигало до слуха, можело да се опише само като безсмислица. Двата звука, които се повтаряли най-често, можели да се предадат с думите „Ктхулу“ и „Рлайа“.
По нататък ръкописът споменава, че на 23 март Уилкокс не се появил. Запитването отправено в жилището му разкрило, че е бил поразен от странна треска и отнесен в дома на семейството му на улица Уотърман. През нощта виковете му разбудили няколко от останалите художници обитаващи сградата, а оттогава се намирал в състояние или на безсъзнание, или на делириум. Чичо ми веднага телефонирал на семейството и продължил да следи случая отблизо. Отбивал се често и в кабинета на Др Тоби, който се грижел за пациента. Очевидно трескавият ум на младежа бил обсебен от странни неща, при споменаването на които докторът потръпвал. Те включвали не само повторение на онова, което младежът бил сънувал по-рано, но засягали и някакво тромаво, гигантско създание „извисяващо се цели мили“.
Болният така и не описал изцяло това създание, но откъслечните му трескави думи, повторени от доктора, убедили професора, че то трябва да е същото безименно чудовище, което младежът се опитал да изобрази в скулптората вдъхновена от съня му. Докторът също добавил, че споменаването на това създание неизменно било последвано от изпадането на младежа в дълбок сън. Странен бил фактът, че температурата му била не много над нормалната, но иначе цялостното му състоянието говорело по-скоро за истинска треска, отколкото за умопомрачение.
На 2 април, около 3 часа след обед всяка следа от заболяването на Уилкокс изчезнала. Той седнал изправен в леглото, удивен да открие, че е в семейния си дом и без никакъв спомен за случилото се с него — насън или наяве — от нощта на 22 март нататък. Три дни по-късно, след като докторът обявил, че е излекуван, той се върнал в жилището си, но повече не бил от полза на професор Ангъл. След възстановяването му изчезнал всякакъв спомен за странните нощни видения и, след като цяла седмица слушал само обикновени, непредизвикващи интерес сънища, чичо ми спрял да записва разказите на младежа за неговите нощи.
Тук първата част на ръкописа приключваше, но препратки към някои от откъслечните бележки ми дадоха доста материал за размисъл — толкова много всъщност, че единствено заклетият ми скептицизъм, който в онзи момент беше основа на моята философия, може да оправдае упоритото ми недоверие към историята на скулптора. Въпросните бележки описваха сънищата на различни хора, случили се в същият период от време, когато Уилкокс е страдал от странното си неразположение. Изглежда чичо ми доста бързо е успял да проведе едно изумително обширно проучване сред почти всичките си приятели, на които това не би се сторило неуместно, относно техните скорошни сънища, като помолил да уточнят датите, когато са сънували онези от тях, които са им се сторили по-забележителни. Едва ли всички са реагирали с еднаква готовност на такова запитване, но във всеки случай той трябва да е получил повече отговори, отколкото човек би могъл да обработи без помощта на секретар. Техните оригинални писма не бяха запазени, но неговите записки предоставяха пълно и доста внушително описание. Хората, принадлежащи към средната класа на обществото и бизнеса — „солта“ на Нова Англия — бяха дали почти изцяло отрицателни отговори, макар че тук там се срещаха отделни случаи на обезпокоителни, макар и не придобили конкретна форма съновидения, всички датиращи от периода 23 март-2 април — времето на треската на Уилкокс. Мъжете на науката бяха засегнати малко по-сериозно — в четири случая се даваха описания на неясни откъслечни спомени за странен пейзаж, а в един случай се споменаваше нещо ужасяващо и ненормално.