II. Разказът на инспектор Леграс
По-старите събития, поради които сънищата и барелефът на скулптора се сторили толкова важни на чичо ми, бяха описани във втората част на дългия ръкопис. Както изглежда, професор Ангъл е имал и друг случай да попадне на дяволската форма на неописуемото чудовище, да се диви над загадъчните йероглифи и да чуе знаменателното словосъчетание, което може да се предаде само като „ктхулу“. При това връзката с тези по-ранни събития е толкова обезпокоителна и ужасяваща, че не е чудно колко настойчив е бил чичо ми в желанието си да получава данни за състоянието на Уилкокс.
Въпросните предходни събития се случили 17 години по-рано през 1908 г. по време на годишната среща на Американското археологическо общество, проведена в Сейнт Луис. Поради своя всепризнат авторитет и постижения в областта, чичо ми бил един от най-активните участници във всички обсъждания и бил сред първите, към които се обърнали групата външни лица, присъстващи на срещата. Те се възползвали от събитието, за да потърсят точни отговори и експертни мнения за някои свои въпроси.
Тази външна група се предвождала от съвсем обикновен човек на средна възраст, който почти веднага станал център на внимание на срещата. Той бил пристигнал чак от Ню Орлийнс, за да потърси определена информация, която никой местен източник не можел да му осигури. Името му било Джон Реймънд Леграс и по професия бил полицейски инспектор. Със себе си донесъл причината за своето посещение — гротескна, отвратителна и очевидно много стара каменна статуетка, чийто произход не му се отдало да определи. Не се заблуждавайте, че инспекторът имал какъвто и да било интерес към археологията. Нищо подобно, желанието му да търси подобна информация се дължало на чисто професионални причини. Донесената от него статуетка, идол, фетиш или каквото е представлявала, била открита няколко месеца по-рано в гористите блата южно от Ню Орлийнс по време на полицейска акция по повод предполагаема вуду сбирка. Ритуалите, които заварили да се извършват там обаче били толкова необичайни и отблъскващи, та полицаите осъзнали, че са попаднали на напълно непознат мрачен култ, чийто сатанински характер надхвърлял и най-тъмните африкански вуду кръгове. За произхода му не могли да съберат абсолютно никаква друга информация освен невероятните и противоречиви истории на заловените членове на култа. От там се породила и небоходимостта на полицията да получи експертна оценка, която да им помогне да определят към коя епоха принадлежи откритият символ и чрез него да проследят култа до първоизточника му.
Инспектор Леграс нямал представа каква сензация ще предизвика находката му. Един поглед хвърлен на статуетката бил достатъчен, за да развълнува дълбоко събраните учени. Те незабавно го наобиколили, обхванати от любопитство да огледат миниатюрата, чиято странна непозната форма и истински древен вид изглежда предоставяли досег с непокътнати архаични представи. Статуетката не била излязла от средите на нито една позната скулптурна школа, но все пак мътно-зеленикавият камък с неясен произход сякаш носел отпечатъка на векове или дори хиляди години съществуване.
Фигурата, която бавно обикаляла от ръка на ръка, за да я огледат всичко отблизо и внимателно, била дълга двадесетина сантиметра и се отличавала с майсторска изработка. Представлявала чудовище, чиято форма имала много малко общо с човешката, с глава подобна на октопод и лице с множество пипала. Тялото било покрито с люспи, на предните и задни крака имало огромни нокти а отзат се виждали тесни криле. Съществото имало подчертано страховит характер и злобно излъчване, тялото му изглеждало подпухнало и пихтиесто. То клечало на правоъгълен блок или пиедестал покрит с неразгадаеми йероглифи. Върховете на крилата докосвали задния ръб на пиедестала, седалището заемало центъра, а дългите извити нокти на подвитите задни крака обхващали предния ръб и се протягали надолу върху четвърт от височината на блока. Главата, напомняща октопод, била наведена напред, така че краищата на лицевите пипала докосвали огромните предни лапи, поставени върху коленете на подвитите крака. Въпреки всичко, фигурата била доста правдоподобно изобразена, което й придавало дори още по-плашещ вид, понеже източникът й бил напълно неизвестен. Възрастта на предмета безспорно била неописуемо огромна, но нищо не подсказвало връзката му с някой клон на изкуството, познат от зората на човечеството или, от която и да било друга епоха. Дори материалът, от който била изработена статуетката сам по себе си бил загадка. Хлъзгавият, зеленикаво черен камък със златисти и многоцветни петънца и жилки не приличал на нищо познато на геологията или минерологията. Също толкова объркващи били и йероглифите по основата и, макар на сбирката да присъствали половината световни учени, специализирани в тази област, никой не могъл да определи дори далечно родство на символите с някоя позната лингвистична система. Надписите, както и материала и самият обект, били ужасно далечни и чужди на човечеството, каквото го познаваме; присъствието им по страховит начин намеквало за старинни нечестиви цикли на живота, в които нашият свят и цивилизация не са имали никакво участие.