Все пак, макар всички членове на археологическото общество да клатели глави в недоумение и да признавали, че не са в състояние да разрешат проблема на инспектора, един от тях съзрял нещо бегло познато в чудовищната форма и писменост и по-късно споменал доста неуверено дреболията, която му била известна. Този човек бил покойният вече Уилям Чанинг Уеб, професор по антропология от университета в Принстън и далеч не маловажен изследовател. Четирдесет и осем години по-рано, професор Уеб участвал в експедиция из Гренландия и Исландия, където търсил някои стари Рунически надписи. Не успял да открие онова, което издирвал, но докато бил там, по бреговете на Западна Гренландия той открил изолирано племе от уродливи ескимоси, чиято религия — интригуваща форма на дяволопоклонничество — го потресла със своята отблъскваща кръвожадност. Останалите ескимоси знаели твърде малко за този култ и при споменаването му ги побивали тръпки. Те твърдели, че култът е ужасно древен и, че произхожда от времето преди сътворението на света. Освен неописуеми церемонии и човешки жертвоприношения, налице били и странни унаследявани ритуали, отправени към върховен демон, наричан „торнасук“. Професорът чул тази дума от стар „ангекок“ или шаман и записал с латински букви произношението й толкова точно, колокот могъл. В онзи момент обаче, основно място в култа заемал идолът, който членовете на този култ почитали. Около него те танцували докато северното сияние се носело над заснежените върхове. Според професора този идол представлявал груб каменен барелеф, състоящ се от противно изображение и някакви писания и, доколкото можел да каже, грубо напомнял основните форми на скверният предмет, който попаднал в ръцете му на сбирката на Археологическото общество.
Този разказ, посрещнат с удивление от събралите се участници на срещата, бил двойно по-вълнуващ за инспектор Леграс, който незабавно затрупал професор Уеб с въпроси. Тъй като инспекторът разполагал със запис на ритуалите, получен от заловените в блатата идолопоклонници, той горещо умолявал професора да си припомни, колкото може по-точно думите, които е чул от ескимосите-сатанисти. Последвало подробно сравняване на детайлите и момент на изумено мълчание, когато детективът и ученият установили, че думите на два сатанински ритуала, принадлежаща на два съвсем отделни свята, на практика съвпадат. В основни линии, песнопенията на ескимоските шамани и на поклонниците от блатата на Луизиана, отправени към техните сходни идоли звучили приблизително по следния начин (членоразделянето било предположено съгласно интервалите при произнасяне на фразата):
„Фнглуи мглунафх Ктхулу Рлайа угахнагл фхтан“.
Леграс имал известно предимство пред професор Уеб, понеже заловените от него нечестиви затворници, му повторили онова, което старите жреци им били казали за значението на тези думи. Посоченият текст гласял приблизително:
„В дома си в Рлайа мъртвият Ктхулу сънува в очакване“.
След това, в отговор на всеобщите настойчиви молби, инспектор Леграс разказал възможно най-подробно опита си с поклонниците заловени в блатата. За мен е пределно ясно, че чичо ми придал огромно значение на думите на инспектора. Разказът му сякаш бил излязъл от най-смелите мечти на теософите и митоловците и разкривал изумително равнище на представите за космоса, каквото никой не би очаквал да открие сред заловените примитивни метиси.
На първи ноември 1907 г., полицията в Ню Орлийнс получила настойчиви молби за помощ от жителите на южната блатиста местност и лагуната. Обитателите на тези области — предимно примитивни, но безобидни наследници на хората на Лафит — от известно време живеели в истински ужас от нещо незнайно, което се промъквало към тях нощем. Очевидно ставало въпрос за вуду, но в много по-лош вариант, от онова, което им било известно. Откъм мрачните гори, където никой не се осмелявал да пристъпи, започнал да се носи непрестанният злокобен звук на там-тами1 след което сред месното население започнали да изчезват жени и деца. Дочували се умопомрачителни и сърцераздирателни писъци, а също смразяващи душата песнопения, придружени с проблясващи демонични пламъци. Според изплашения пратеник, хората вече не можели да понасят това положение.