— Че не разбираш какво?
— Ами… въобще нищо. Имаше си много проблеми. Заради това, че е осиновена, че е чернокожа в семейство на бели. Все казваше, че на мен ми е лесно… Не знам. Може би е била права. — Той замига бързо зад очилата си. — Скандалът всъщност беше продължение на друг, който подхванахме по телефона предишната вечер. Не можех да повярвам, че е толкова глупава, та да се върне при Дъфийлд. Такова облекчение изпитахме всички, когато се разделиха. Все пак при нейните проблеми с наркотиците да се хване с наркоман… — Пое дълбоко дъх. — Тя не искаше и да чуе. Такава си беше. Ужасно ми се ядоса. Дори наредила на охраната в жилищната сграда да не ме пуска отвъд преддверието на следващата сутрин, но… Уилсън тъй или иначе махна с ръка и ме остави да вляза.
„Какво унижение, помисли си Страйк, да трябва да разчиташ на съжалението на портиера.“
— Не бих се качил — продължи с нещастна нотка в гласа и с отново избили червени петна по врата Бристоу, — но у мен беше договорът със Соме, който трябваше да й върна. Беше ме помолила да го прегледам, а трябваше да го подпише… За такива неща можеше да бъде много безкомпромисна. Така или иначе не беше особено доволна, че са ме пуснали горе, и отново се скарахме, но ядът ни бързо премина. Тя се успокои. Тогава й казах, че мама много би се радвала на посещение. Току-що бе излязла от болница, след като й направиха хистеректомия. Лула каза, че може да намине да я види по-късно у дома й, но не е сигурна, имала да върши разни неща. — Бристоу вдиша дълбоко, дясното му коляно отново заподскача, а ръцете му с изпъкнали кокалчета подзеха свое собствено нямо шоу. — Не искам да оставаш с лошо впечатление за нея. Хората я мислеха за себична, но тя беше просто най-младата в семейството и доста разглезена, да не говорим, че имаше и заболяване, при което естествено бе център на внимание. После пък се впусна в един невероятен живот, в който всичко се въртеше около нея — вещи и хора — и навред бе преследвана от папараци. Не беше нормално съществуване.
— Не — кимна Страйк.
— И тъй казах на Лула, че мама се чувства отпаднала и има болки, а тя отвърна, че може да я посети по-късно. Тръгнах си. Отскочих до офиса си да взема едни преписки от Алисън, защото исках този ден да работя в апартамента на мама и да й правя компания. Отново видях Лула у мама малко преди обед. Поседя при нея в спалнята й, докато не дойде чичо ми, после надникна в кабинета, където работех, да се сбогува. Прегърна ме, преди да…
Гласът на Бристоу пресекна и той се втренчи в скута си.
— Още кафе? — предложи Страйк.
Бристоу поклати сведената си глава. За да му даде време да се овладее, Страйк взе подноса и се отправи към приемната.
При появата на Страйк приятелката на Бристоу вдигна очи от вестника, все така намръщена.
— Не приключихте ли вече? — попита.
— Очевидно не — отвърна Страйк, без да направи опит да се усмихне.
Тя го изгледа гневно, а той се обърна към Робин.
— Може ли да получа още една чаша кафе… ъ-ъ…?
Робин се изправи и мълчаливо пое от него подноса.
— Джон трябва да бъде в кантората в десет и половина — информира Алисън с леко повишен тон. — Налага се да тръгнем най-много след десет минути.
— Ще го имам предвид — увери я Страйк невъзмутимо, преди да се върне във вътрешния кабинет, където Бристоу седеше в молитвена поза със сведена над събраните си длани глава.
— Съжалявам — промънка той, когато Страйк седна. — Все още ми е трудно да говоря за това.
— Няма проблем — каза Страйк и отново взе бележника си. — Значи Лула дойде да посети майка ви? В колко часа?
— Някъде към единайсет. В разследването бе изяснено какво е правила след това. Накарала шофьора си да я откара до един бутик, който харесваше, после се върнала в апартамента си. Имала там среща с познат художник гримьор, приятелката й Киара Портър също отишла. Трябва да си виждал Киара Портър, тя е модел. Много руса. Двете бяха фотографирани като ангели, сигурно си виждал снимката: съвсем голи, само с чанти и перуки. Соме използва снимката в рекламната си кампания след смъртта на Лула. Общото мнение бе, че е проявил нетактичност. И тъй Лула и Киара прекарали следобеда заедно в апартамента на Лула, после отишли на вечеря, където се срещнали с Дъфийлд и други хора. Цялата компания отишли в нощния клуб „Узи“ и останали там до след полунощ. Дъфийлд и Лула се скарали. Много хора станали свидетели. Той я подърпал малко, опитвал се да я накара да остане, но тя си тръгнала от клуба сама. После всички мислеха, че е негово дело, но се оказа, че той има желязно алиби.