— Хората дрънкат какво ли не, когато са замесени знаменитости — заяви Карвър.
— Ако Ландри е звъняла на някого от онази пробна — каза Уордъл, — било е на Дъфийлд или на чичо й. От разпечатките личи, че само тях е търсила през целия следобед.
— Защо й е била нужна Рошел там, когато е направила обаждането? — попита Страйк. — Защо да мъкне приятелка със себе си в пробна?
— Жените правят такива работи — поясни Карвър. — Те и пикаят на стада.
— Използвайте главите си: тя е направила обаждането от телефона на Рошел — раздразнено обясни Страйк. — Била е подложила на изпитание всичките си познати, за да разбере кой говори за нея пред репортерите. Единствена Рошел е държала устата си затворена. Установила е, че може да има доверие на момичето, купила й е мобилен телефон, регистрирала го е на името на Рошел, но тя е плащала сметките. Нейният собствен телефон е бил обект на хакерско проникване. Била е параноична, смятала е, че я подслушват, затова е купила „Нокия“, регистрирала я е на друг, за да има сигурно средство за комуникация, когато й е било нужно. Признавам, това не изключва да се е обаждала на чичо си или на Дъфийлд, може би са имали уговорен помежду си сигнал с обаждане от друг номер. Или пък е използвала номера на Рошел да разговаря с друг човек, за когото не е искала медиите да узнават. Имам номера на мобилния телефон на Рошел. Разберете към коя компания е била и ще можете да проверите всичко това. Самият апарат е розова „Нокия“ с кристали по него, но няма да го откриете.
— Да, защото е на дъното на Темза — подхвърли Уордъл.
— Естествено, че не е — възрази Страйк. — Убиецът го е взел. Прибрал го е от нея, преди да я хвърли в реката.
— Я се гръмни! — присмя се Карвър, а Уордъл, който неволно се бе заинтригувал, поклати глава.
— Защо Ландри е искала Рошел да е там по време на обаждането? — повтори Страйк. — Защо да не позвъни от колата? Когато Рошел е била бездомна и напълно изпаднала, продала ли е сведения за Ландри? Предлагали са й много пари за историята й. Защо не ги е приела, след като Ландри вече е била мъртва и е нямало как да й навреди?
— Заради почтеност, да речем — предложи Уордъл.
— Да, това е едната възможност — съгласи се Страйк. — Другата е, че е печелела достатъчно, като е изнудвала убиеца.
— Щуротии — изпъшка Карвър.
— Нима? Онова палто като на мис Пиги от „Мъпетите“ струва един бон и половина.
Настана кратка пауза.
— Сигурно Ландри й го е дала — отбеляза Уордъл.
— Не знам как би успяла, след като през януари все още не е било пуснато в продажба.
— Ландри е била модел, имала е вътрешни контакти, зарежи тия глупости — тросна се Карвър, вече раздразнен.
Страйк се приведе напред, облъхнат още по-силно от телесната воня на Карвър.
— Защо Лула Ландри е направила отклонение до магазина за някакви си петнайсет минути? — попита той.
— Бързала е.
— Защо изобщо е отишла?
— За да не разочарова момичето.
— Накарала е Рошел, една безпарична бездомница, да прекоси целия град, при положение че обикновено е пращала шофьора да я откара обратно с колата, замъкнала я е в някаква пробна, тръгнала си е петнайсет минути по-късно и я е оставила да се прибира сама.
— Била е разглезена кучка.
— Щом е била такава, защо изобщо се е появила? Защото си е струвало заради някаква нейна цел. А пък ако не е била разглезена кучка, значи трябва да се е намирала в по-особено душевно състояние, за да се държи така непривично. Има жив свидетел, че Лула е молила някого по телефона да дойде в апартамента й след един часа през нощта, за да се видят. Носела е също така едно синьо листче, преди да влезе във „Вашти“, което никой не признава да е виждал. Какво е направила с него? Защо е писала на задната седалка на колата преди срещата си с Рошел?
— Може да е било… — започна Уордъл.
— Не е било шибан списък за пазар — изстена Страйк и удари с длан по бюрото. — Никой не пише предсмъртно писмо осем часа предварително и не отива на танци след това. Писала е завещание, не разбирате ли? Отнесла го е във „Вашти“, та Рошел да стане свидетел по него.
— Измишльотини! — възкликна Карвър, но Страйк го игнорира и продължи към Уордъл.