Десет минути по-късно, усетил се чувствително по-комфортно, Страйк беше опразнил една трета от чашата си, което засили ефекта на анестезия, предизвикан от изтощението му. Корнуолската бира имаше вкус на дом, на покой и на отдавна изчезнала сигурност. Точно срещу него висеше голяма и размазана картина на викторианска девойка, танцуваща с рози в ръцете си. Наблюдаваше го едновременно игриво и свенливо през дъжда от венчелистчета; с огромната си гръд, драпирана в бяло, тя беше толкова различна от реална жена, колкото масата, върху която стоеше бирата му, или примерно колкото мъжа с конска опашка, обслужващ бара.
В този момент мислите на Страйк отново се отправиха към Шарлот, която бе несъмнено реална; красива, опасна като притисната натясно лисица, умна, понякога забавна и според определението на най-стария приятел на Страйк „луда за връзване“. Наистина ли този път бе дошъл краят? Обвит от умората като в пашкул, Страйк си припомни сцени от миналата нощ и сутринта. Тя най-сетне бе сторила нещо, което той не можеше да прости, и болката без всяко съмнение щеше да е убийствена, когато анестезията изгубеше действието си. Ала междувременно трябваше да се обмислят някои практически въпроси. Апартаментът, в който живееха, беше на Шарлот — стилен и скъп мезонет на Холанд Парк авеню — което означаваше, че считано от два часа тази нощ, той е доброволен бездомник.
(„Блуи, нанеси се при мен. За бога, знаеш, че така е най-разумно. Ще спестиш пари, докато бизнесът ти стъпи на крака, а и аз ще се грижа за теб. Не бива да си сам, докато оздравяваш. Хайде, Блуи, не бъди глупав…“)
Никой никога вече нямаше да го нарича Блуи. Блуи беше мъртъв.
За пръв път в дългата им и бурна връзка той беше този, който си тръгна. Три пъти преди това Шарлот беше слагала край. Помежду им имаше негласно разбиране, че ако той някога си тръгне, ако реши, че му е дошло до гуша, раздялата им ще има съвършено различен характер от разделите по нейна инициатива, които, колкото и болезнени и неприятни да бяха, никой от тях двамата не бе усещал като окончателни.
Шарлот нямаше да миряса, докато не го нарани възможно най-тежко, за да му го върне. Сцената от тази сутрин, когато го бе настигнала в офиса му, несъмнено беше само прелюдия към предстоящото да се разиграва в идните месеци или дори години. Той не познаваше друг човек с такава жажда за мъст.
Страйк докуцука до бара, взе си втора бира и се върна на масата, за да потъне отново в мрачен размисъл. Напускането на Шарлот го бе довело до ръба на пропаст. Беше толкова задлъжнял, че единствено Джон Бристоу го делеше от живота в спален чувал пред някой вход. Всъщност ако Гилеспи поискаше пълно изплащане на заема, с който бе направена началната вноска за офиса, на Страйк не му оставаше друга възможност, освен да спи на улицата.
(„Обаждам се само да проверя как вървят нещата, господин Страйк, защото плащането за този месец още не е дошло… Дали можем да го очакваме през следващите няколко дни?“)
И накрая (след като бе тръгнал да мисли за неприятните неща в живота си, защо да не им направи цялостен преглед?) наскоро теглото му се бе повишило с цели десет килограма и освен че се чувстваше дебел и не във форма, това създаваше излишно напрежение върху протезата на крака му от коляното надолу, която сега бе опрял върху месинговата пречка на масата. Страйк бе започнал да накуцва просто защото допълнителното натоварване предизвикваше протъркване. Дългото вървене през Лондон в малките часове с мешка през рамо не беше помогнало. Със съзнанието, че го чака сиромашия, беше твърдо решен да стигне по най-евтиния начин.
Върна се на бара за трета бира. Когато отново беше на масата си под купола, извади мобилния си телефон и се обади на приятел от Централното управление на полицията, дружбата с когото, макар и само няколкогодишна, бе изкована при изключителни обстоятелства.
Също както само Шарлот го наричаше Блуи, така и детектив инспектор Ричард Анстис бе единственият човек, който се обръщаше към Страйк с Мистичния Боб, и тъкмо това име той извика гръмогласно сега, щом чу гласа на приятеля си.
— Ще ти искам услуга — съобщи Страйк на Анстис.
— Само кажи.
— Кой беше поел разследването за Лула Ландри?
Докато издирваше номерата на полицаите, натоварени със случая, Анстис разпита Страйк за бизнеса, десния крак и годеницата му. Страйк излъга и по трите пункта.