— Присъствал е — отвърна тя уклончиво.
— И имате доказателства за това?
Тя не каза нищо.
— Какво сте по-склонна да предположите — попита я Страйк, — че Тони е прекарал целия ден в леглото с Ърсула Мей или че е имал някаква конфронтация с племенницата си?
На бара леля Уинифред намести плетената си шапка и върза наново колана си. Изглежда се приготвяше да си върви.
В продължение на няколко секунди Алисън се бори със себе си и после, сякаш отприщваше нещо дълго потискано, прошепна с ярост:
— Те нямат връзка. Знам, че нямат. Такова нещо не може да се случи. Ърсула държи единствено на парите, само те я интересуват, а Тони има по-малко от Сайприън. Ърсула никога не би пожелала Тони.
— О, знае ли човек? Плътската страст може да е надделяла над меркантилната й ориентация — възрази Страйк, като внимателно наблюдаваше Алисън. — Случват се такива неща. Трудно ми е да го преценя като мъж, но Тони никак не изглежда зле, нали?
Видя неприкритата й болка, гнева й. Когато заговори, гласът й беше задавен.
— Тони е прав. Вие гледате да измъкнете колкото можете повече от всичко това. Джон е изгубил реална представа. Лула е скочила, това е. Винаги е била неуравновесена. Джон е като майка си, изпада в истерия, въобразява си разни неща. Лула вземаше наркотици, беше от онези хора, които са излезли от контрол, вечно създават неприятности и търсят начини да привличат внимание. Разглезена беше. Пилееше пари наоколо. Можеше да има каквото и когото си поиска, но все не й беше достатъчно.
— Нямах представа, че сте я познавали.
— Аз… Тони ми е разказвал за нея.
— Той никак не я е харесвал, нали?
— Просто я виждаше каквато е. Не беше стока. Така е с някои жени — изрече тя, а гърдите й се издигаха и спускаха под безформения шлифер.
Студен ветрец раздвижи спарения въздух в салона, когато лелята на Рошел отвори вратата. Бристоу и Робин продължиха да се усмихват немощно, докато жената не я затвори зад себе си, след което си размениха погледи на облекчение.
Барманът беше изчезнал. Сега в малкия салон бяха само четиримата. Страйк за пръв път обърна внимание на песента, която звучеше като фон: Дженифър Ръш, „Силата на любовта“. Бристоу и Робин се приближиха до масата им.
— Мислех, че искаш да говориш с лелята на Рошел — каза Бристоу огорчен, сякаш напразно бе изтърпял тежко изпитание.
— Не чак толкова, че да тичам след нея — отвърна весело Страйк. — Ти ще ми преразкажеш.
По израженията на Робин и Бристоу Страйк отгатваше, че двамата намират отношението му странно лекомислено. Алисън ровеше за нещо в чантата си и лицето й беше скрито.
Дъждът беше спрял, тротоарите бяха хлъзгави, а небето — мрачно и заплашващо с нов валеж. Двете жени вървяха напред мълчаливо, а Бристоу усърдно предаваше на Страйк каквото помнеше от разговора си с леля Уинифред. Страйк обаче не го слушаше. Той наблюдаваше жените в гръб — и двете в черно, за случаен наблюдател почти еднакви, взаимозаменими. Спомни си скулптурите от двете страни на Куинс Гейт; въобще не бяха идентични, въпреки че ленивият поглед ги възприемаше така; едната бе женска, а другата — мъжка, от един и същ биологичен вид бяха, да, но все пак напълно различни.
Когато видя Робин и Алисън да спират до едно беемве, Страйк реши, че то е на Бристоу, забави ход и прекъсна разхвърляното му повествование за бурните отношения на Рошел със семейството й.
— Джон, искам да сверя нещо с теб.
— Казвай.
— Спомена, че си чул чичо си да влиза в апартамента на майка ти сутринта преди смъртта на Лула.
— Да, така е.
— Напълно сигурен ли си, че мъжът, когото си чул, е бил Тони?
— Да, разбира се.
— Но не си го видял, нали?
— Аз… — Заешкото лице на Бристоу внезапно придоби озадачено изражение. — Не, аз… май не го видях в действителност. Но го чух да си отваря, чух гласа му в коридора.
— Не мислиш ли, че тъй като си очаквал да е Тони, си приел, че това е той?
Нова пауза.
После с променен глас Бристоу попита:
— Нима твърдиш, че Тони не е бил там?
— Просто исках да знам доколко си сигурен, че е бил.
— Ами… до този момент бях напълно сигурен. Никой друг няма ключ от апартамента на майка ми. Няма как да е бил друг освен Тони.
— И тъй, чул си някой да си отваря, чул си мъжки глас. Той с майка ти ли говореше, или с Лула?