— Радвам се да го чуя — весело заяви Анстис. — И така ето ти номера на Уордъл. Той е свестен. Малко е самовлюбен, но ще ти свърши повече работа от Карвър, който е противен тип. Мога да те препоръчам на Уордъл, ще му звънна още сега, ако искаш.
Страйк измъкна някаква туристическа брошура от дървеното табло на стената и записа номера на Уордъл в полето, до снимка на Конната стража.
— Кога ще наминеш? — попита Анстис. — Доведи Шарлот някоя вечер.
— Да, би било чудесно. Ще ти звънна, точно в момента съм доста натоварен.
След като затвори, Страйк седя известно време дълбоко замислен, после позвъни на много по-стар познат от Анстис, чийто житейски път го бе отвел в противоположна посока.
— Обаждам се за услуга, приятел — каза му Страйк. — Нужна ми е информация.
— За какво?
— Ти ми кажи. Трябва ми нещо, което да използвам като разменна монета с ченге.
Разговорът се проточи цели двайсет и пет минути и включваше много паузи, а те ставаха все по-дълги и многозначителни, докато накрая Страйк получи приблизителен адрес и две имена, които също записа до Конната стража, както и предупреждение, което не записа, но го взе присърце. Диалогът завърши приятелски и Страйк, вече широко прозяващ се, набра номера на Уордъл. Беше му отговорено почти веднага със силен и отсечен глас:
— Уордъл.
— Здравейте. Аз съм Корморан Страйк и…
— Какъв сте?
— Корморан Страйк е името ми.
— А, да — рече Уордъл. — Току-що ми звъня Анстис. Вие сте частният детектив, нали? Анстис каза, че искате да поговорим за Лула Ландри.
— Да, така е — потвърди Страйк, като потисна нова прозявка, докато разглеждаше рисунките по тавана — вакханалии, превръщащи се пред погледа му в празненство на феи в стил „Сън в лятна нощ“ с човека с магарешка глава. — Но всъщност това, което искам, е досието по случая.
Уордъл се разсмя.
— Не моя живот си спасил, приятел.
— Имам информация, която вероятно ще те заинтересува. Можем да осъществим обмен.
Настана кратка пауза.
— Доколкото схващам, не искаш да осъществяваме този обмен по телефона.
— Правилно — отвърна Страйк. — Има ли място, където обичаш да пийваш някоя и друга бира след тежък работен ден?
След като надраска името на пъб близо до Скотланд Ярд и се съгласи, че точно след седмица (след като не се докопа до по-близка дата) го устройва и него, Страйк се сбогува.
Невинаги беше така. Преди две години той бе в положение свидетели и заподозрени да угодничат пред него; беше като Уордъл, човек, чието време е по-ценно от това на повечето му събеседници и който може да избира кога и къде да се проведат разговорите и колко дълги да са. Като Уордъл той нямаше нужда от униформа; облечен бе в авторитет и престиж. Сега бе накуцващ мъж в смачкан костюм, търгуващ със стари познати, опитващ се да върти сделки с полицаи, които навремето на драго сърце биха приемали обажданията му.
— Дръвник — изрече на глас Страйк в чашата си. Третата бира беше влязла толкова лесно, че от нея бяха останали само два пръста.
Мобилният му телефон иззвъня, на екрана се появи номерът на служебния му телефон. Без съмнение Робин се опитваше да му съобщи, че Питър Гилеспи си иска парите. Превключи я директно на гласова поща, пресуши чашата си и излезе.
На улицата беше светло и студено, тротоарът бе мокър и локвите периодично проблясваха като сребро, когато облаци закриваха слънцето. Страйк запали още една цигара и я изпуши пред входа на „Тотнъм“, като наблюдаваше работниците около дупката на улицата. Щом довърши цигарата, пое бавно по Оксфорд стрийт да убие времето, докато временният кадър си тръгне, та да може да се наспи на спокойствие.
6
Робин изчака десет минути, за да е сигурна, че Страйк няма да се върне, преди да пристъпи към няколко приятни обаждания от мобилния си телефон. Новината за годежа бе приета от приятелките й или с развълнувано пискане, или със завистливи коментари, като и двете реакции доставиха на Робин еднакво удоволствие. По обед се награди с един час почивка, купи си три сватбени списания и пакет бисквити, за да възстанови взетите (с което изпразни касичката за дребни разходи — метална кутийка за сладки с етикет на нея, и добави от себе си още четирийсет и два пенса), после се върна в празния офис, където прекара четирийсет щастливи минути в разглеждане на сватбени рокли и букети, цялата вибрирайки от вълнение.