— Бях в Челси през целия ден — повтори Бристоу и коляното му заподскача. — През целия ден, освен през времето, когато отскочих до службата за документите.
— Взел си суитчър с качулка и ръкавици от апартамента под този на Лула. На записа от камерата се вижда, че си го облякъл — продължи Страйк, като игнорира прекъсването, — а това е било огромна грешка. Суитчърът е уникат, единствен е на света, бил е направен специално за Дийби Мак от Ги Соме. Можело е да бъде взет само от апартамента под този на Лула, така че знаем къде си бил.
— Нямаш абсолютно никакво доказателство — заяви Бристоу. — Чакам доказателство.
— То се знае, че това чакаш — простичко отвърна Страйк. — Невинен човек не би седял тук да ме слуша. Досега да си е тръгнал, бесен от гняв. Но не се тревожи, имам доказателство.
— Няма как да имаш — с дрезгав глас възрази Бристоу.
— Мотив, средства и възможност, Джон. Имал си всичко това. Да започнем отначало. Не отричаш, че си отишъл у Лула рано сутринта…
— Разбира се, че не.
— … защото хора са те видели там. Но не вярвам някога Лула да ти е давала договора със Соме, който си използвал като претекст да се качиш горе. Мисля, че си го задигнал в някакъв момент преди това. Уилсън те е пуснал да влезеш и минути по-късно с Лула сте си крещели един на друг на вратата й. Не можеш да се престориш, че не се е случило, защото чистачката ви е чула. За твой късмет английският на Лешчинска е толкова слаб, че тя потвърди твоята версия за скандала: бил си ядосан, задето отново се е събрала с оня използвач и наркоман, нейния приятел. Ала аз мисля, че скандалът е бил заради отказа на Лула да ти даде пари. Всичките й по-умни приятели ми казаха как си ламтял за богатството й, но в този ден трябва да си бил особено отчаян за пари, за да влезеш насила и да се разкрещиш така. Тони е бил забелязал липсата на средства в сметката на Конуей Оутс, така ли? И ти е трябвало да ги върнеш спешно?
— Безпочвени спекулации — отсече Бристоу все още с подскачащо коляно.
— Ще видим колко са безпочвени, щом веднъж се озовем в съда — парира го Страйк.
— Никога не съм отричал, че с Лула се скарахме.
— След като тя е отказала да ти даде чек и е тръшнала вратата под носа ти, ти си слязъл по стълбите и си видял вратата на апартамент две отворена. Уилсън и техникът по алармените инсталации са били заети да гледат панела, а Лешчинска е била някъде вътре и вероятно е чистела с прахосмукачка, което ти е дало възможност да се промъкнеш зад двамата мъже. Не е било кой знае какъв риск. В случай че се обърнат и те видят, би могъл да се престориш, че си отишъл да благодариш на Уилсън, задето те е пуснал. Прекосил си коридора зад гърба им и си се скрил някъде в онзи голям апартамент. Там има места колкото щеш — в някой шкаф, под някое легло…
Бристоу клатеше глава с нямо отрицание.
Страйк продължи със същия равен тон:
— Трябва да си чул как Уилсън казва на Лешчинска да нагласи алармата с едно-девет-шест-шест. Накрая Уилсън, Лешчинска и техникът са си тръгнали и ти спокойно си можел да се разполагаш в апартамента. За твое разочарование Лула вече е била напуснала сградата и ти не си могъл да се върнеш горе и отново да я тормозиш за пари.
— Голи фантазии — процеди адвокатът. — Никога в живота си не съм стъпвал в апартамент две. Тръгнах си от Лула и отидох в службата да взема документи…
— От Алисън, не каза ли така първия път, когато преговаряхме движението ти през онзи ден? — попита Страйк.
По тънкия врат на Бристоу отново избиха розови петна. След кратко колебание той прочисти гърлото си и каза:
— Не си спомням дали… Само знам, че бях много бърз; исках да се върна при майка ми.
— Какъв ли ефект ще имат върху съда показанията на Алисън на свидетелската скамейка, че си я помолил да излъже заради теб? Разиграл си пред нея съсипания от скръб брат и си я поканил на вечеря, а нещастницата е била толкова доволна да се покаже като желана жена пред Тони, че мигом се е съгласила. След още няколко срещи си я убедил да каже, че те е видяла в службата сутринта преди смъртта на Лула. Просто те е помислила за свръхтревожен и параноичен, нали? Повярвала е, че вече имаш желязно алиби от нейния обожаван Тони за по-късно през деня. Решила е, че не е голяма работа да изрече малка лъжа, та да те успокои. Ала Алисън не е била там в онзи ден, за да ти даде каквито и да било документи, Джон. Веднага щом е отишла на работа, Сайприън я е изпратил за Оксфорд, за да потърси Тони. Малко се изнерви след погребението на Рошел, когато разбра, че знам всичко това, нали?