— Линейката ще е тук до две минути — отвърна детектив сержант Ерик Уордъл, без да съзнава, че отговаря на въпроса на шефа си, когато влезе в палатката, притиснал мобилен телефон до ухото си. — Тъкмо опразних пространство, където да паркира.
Карвър изпъшка. Лошото му настроение се засилваше от убедеността, че Уордъл е въодушевен от присъствието на фотографи. С приятна по момчешки външност, с гъста и чуплива кестенява коса, сега поръсена със сняг, Уордъл по мнението на Карвър умишлено се беше разтакавал по време на няколкото им излизания извън палатката.
— Поне тия ще се разотидат, щом трупът бъде откаран — подхвърли Уордъл, като продължаваше да наднича навън към фотографите.
— Въобще няма да се махнат, докато все още това място се води местопрестъпление — сопна се Карвър.
Уордъл не отговори на неизреченото предизвикателство. Въпреки това Карвър избухна:
— Тъпата нещастница е скочила. Никой друг не е бил там. Твоята свидетелка е била надрусана до…
— Пристига — обяви Уордъл и за огромно отвращение на Карвър се изниза от палатката да чака линейката, отново изложен пред камерите.
Случката изтика новините за политика, войни и природни бедствия и всичките й версии бяха украсени със снимки на безупречното лице на жената, на гъвкавата й изваяна фигура. Само за часове малкото известни факти се бяха разпространили като вирус до милиони: публичният скандал с нейния приятел знаменитост, прибирането у дома сама, дочутият писък и накрая фаталното падане…
Приятелят се укри в клиника за лечение на зависимости, но полицията пазеше непроницаемо мълчание; хората от обкръжението й вечерта преди нейната смърт бяха безмилостно преследвани от репортери; бяха запълнени хиляди колони с текст по вестници и списания, както и часове с телевизионни новини, а жената, кълняща се, че е чула втори скандал мигове преди падането на тялото, също получи мимолетна слава и бе възнаградена с малка снимка до изображенията на загиналото красиво момиче.
Впоследствие обаче под несдържания всеобщ стон на разочарование се доказа, че свидетелката е излъгала, и тогава тя изчезна в клиника за лечение на зависимости, а се появи прочутият основен заподозрян — също както мъжката и женската фигура на метеорологичната къщичка1, които никога не се показват заедно.
Така че в крайна сметка се оказа самоубийство и след кратко стъписано затишие историята отново бе съживена, но вече не беше чак такава сензация. Писаха, че жертвата била извън равновесие, лабилна, непригодена за звездна слава, била в плен на дивия си нрав и на красотата си; движела се сред безсмъртната класа на много богатите, което я покварило; декадентският й нов стил на живот отприщил слабостите на бездруго крехката й личност. Тя се превърна в притча за назидание, нелишена от злорадство, и сравненията в пресата с Икар бяха толкова чести, че „Прайвит Ай“ пусна специална рубрика.
И тогава най-сетне цялото безумие се изтощи и утихна дотам, че дори журналистите нямаше какво повече да кажат. Само че твърде много бе казано вече.
Първа част
Три месеца по-късно
Nam in omni adversitate fortunae infelicissimum est genus unfortunii, fuisse felicem.
При всеки нещастен обрат на съдбата най-злополучният вид нещастие е да си спомняш, че някога си бил щастлив.
1
Макар в двайсет и петте години живот на Робин Елакот да бе имало драматични моменти и произшествия, тя никога преди не се бе събуждала с убеждението, че ще помни предстоящия ден, докато е жива.
Малко след полунощ дългогодишният й приятел Матю й бе направил предложение под статуята на Ерос на Пикадили Съркъс. Във възбудата на облекчението си, след като тя го бе приела, той призна, че се канел да й поиска ръката в тайландския ресторант, където бяха вечеряли, но го отказала мълчаливата двойка до тях, подслушвала целия им разговор. Ето защо бе предложил разходка по притъмнелите улици въпреки възраженията на Робин, че и двамата трябва да стават рано, и когато най-сетне вдъхновението го бе обладало, той я бе повел, изумена, към стълбите на статуята. Там, под напора на студения вятър, обърнал гръб на всякаква дискретност (по най-неприсъщ за природата му начин), коленичил, той й бе направил предложение пред трима сгушени на стълбите несретници, които се черпеха от бутилка, май пълна с метилов алкохол.
1
Метеорологична къщичка (англ. Weatherhouse) — устройство във формата на малка алпийска хижа, което показва характеристиките на времето. Традиционната къщичка има две поставени една до друга врати и две фигури — мъжка и женска. Женската фигура излиза от къщичката, когато времето е слънчево и сухо, а мъжката — когато е влажно и вали. — Б.ред.