За Робин цялата тази седмица бе далеч по-вълнуваща, отколкото можеше да признае пред Матю. Всичко, което вършеше, дори звъненето в „Бест Филмс“, продуцентската компания на Фреди Бестигуи, по два пъти на ден, при което неизменно получаваше отказ да бъде свързана с филмовия продуцент, й създаваше усещане за значимост, каквото рядко бе изпитвала на друго работно място. Робин беше запленена от начина, по който работеха умовете на хората. Тя бе учила психология няколко години, но непредвиден инцидент прекрати университетската й кариера.
Беше десет и половина и Страйк още не се беше върнал в офиса, затова пък беше пристигнала жена с притеснена усмивка, оранжево палто и лилава плетена барета. Това беше госпожа Хук, име познато на Робин, защото беше единственият друг клиент на Страйк. Робин настани госпожа Хук на провисналото канапе до бюрото си и й поднесе чаша чай. (След стеснението, с което Робин бе описала похотливия господин Крауди от долния етаж, Страйк купи евтини чаши и кутия с торбички чай, за да си имат свои.)
— Знам, че съм подранила — каза госпожа Хук за трети път, като посръбваше неумело горещия чай. — Не съм ви виждала преди, нова ли сте?
— Временно изпълнявам длъжността — отговори Робин.
— Сигурно сте се досетили, че става дума за мъжа ми — заприказва госпожа Хук, без да я слуша. — Вероятно постоянно срещате жени като мен. Такива, дето искат да узнаят най-лошото. Двоумих се цяла вечност. Но най-добре е да се знае, нали? Най-добре е да се знае. Мислех, че Корморан ще е тук. По друг случай ли излезе?
— Да — потвърди Робин, която подозираше, че Страйк е ангажиран с нещо, свързано със загадъчния му личен живот. Долови известна потайност у него, когато я уведоми, че ще закъснее.
— Знаете ли кой е баща му?
— Не, не знам — отговори Робин, убедена, че говорят за съпруга на бедната жена.
— Джони Рокъби — съобщи госпожа Хук с драматично задоволство.
— Джони Рокъ…
На Робин й секна дъхът, като осъзна в един и същ миг, че госпожа Хук имаше предвид Страйк и че масивният силует на Страйк се е очертал пред стъклената врата. Видя, че носи нещо много обемисто.
— Един момент, госпожо Хук — каза тя.
— Какво? — рече Страйк, като надникна над ръба на кашона, когато Робин се втурна през стъклената врата и я затвори зад себе си.
— Госпожа Хук е тук — прошепна тя.
— О, да му се не види. Подранила е с цял час.
— Знам. Реших, че ще искате да подредите малко кабинета си, преди да я въведете там.
Страйк остави кашона върху металния под.
— Трябва да пренеса още няколко от улицата — осведоми я той.
— Ще ви помогна — предложи Робин.
— Не, върви да си побъбриш любезно с нея. Тя ходи на курс по грънчарство и смята, че мъжът й спи със счетоводителката си.
Като остави кашона пред стъклената врата, Страйк закуцука надолу по стълбите.
Джони Рокъби; възможно ли беше?
— Той ей сега пристига — бодро съобщи Робин на госпожа Хук и седна отново зад бюрото си. — Господин Страйк ми спомена, че ходите на курс по грънчарство. Винаги съм искала да опитам…
В продължение на пет минути Робин слушаше с половин ухо за подвизите на класа, обучаващ се в грънчарство, и за много милия им и отзивчив наставник. После стъклената врата се отвори и Страйк влезе, вече без да мъкне кашони, с любезна усмивка към госпожа Хук, която скочи да го посрещне.
— О, Корморан, окото ти! — възкликна тя. — Да не те е фраснал някой?
— Не — отвърна Страйк. — Само минутка, госпожо Хук, ей сега ще подготвя папката ви.
— Знам, че подраних, Корморан, ужасно съжалявам… Не можах да мигна цяла нощ.
— Позволете да взема чашата ви, госпожо Хук — намеси се Робин и успешно разсея клиентката в секундите, нужни на Страйк да влезе през междинната врата, като й попречи да види походното легло, спалния чувал и чайника вътре.
Няколко минути по-късно Страйк се появи отново, обвит в изкуствени лимонови ухания, и госпожа Хук влезе в кабинета му, след като хвърли ужасен поглед към Робин. Вратата се затвори зад тях.
Робин отново седна зад бюрото си. Вече беше отворила сутрешната поща. Започна да се полюшва наляво и надясно на въртящия се стол; после се придвижи към компютъра и небрежно извика Уикипедия. С вид, сякаш наблюдаваше всичко отстрани, без да се намеса в онова, което правят пръстите й, тя написа двете имена: „Рокъби Страйк“.