Недалеч, на ъгъла с Илектрик Лейн, беше паркиран сребрист мерцедес.
— Къде закара Дийби, когато пристигна? — попита Страйк Коловас-Джоунс, докато вървяха към колата.
— Искаше клуб и го закарах в „Барак“.
— В колко часа?
— Знам ли… Към единайсет и половина, дванайсет без петнайсет. Беше превъзбуден и каза, че не иска да ляга да спи.
— Защо в „Барак“?
— В петък в „Барак“ е най-добрата хип-хоп вечер в Лондон — обясни Коловас-Джоунс с лек смях, сякаш това беше общоизвестен факт. — И трябва да му беше харесало, защото чак в три часа излезе оттам.
— Закара го до Кентигърн Гардънс и заварихте полицията или…?
— Вече бях чул по радиото в колата какво се е случило — отвърна Коловас-Джоунс. — Казах на Дийби, когато се качи при мен. От антуража му се раззвъняха по телефоните да будят хората от звукозаписната компания, за да уредят нещо друго. Взеха му апартамент в Клариджис и го закарах там. Прибрах се у дома чак в пет часа. Пуснах си „Скай“ и изгледах репортажа. Не можех да повярвам.
— Питах се кой ли е уведомил папараците, причакващи Дийби пред номер осемнайсет, че той ще се забави с часове. Някой им е подал сигнал и те са се изтеглили от улицата, преди Лула да падне.
— Така ли? Ами не знам — отговори Коловас-Джоунс.
После леко ускори крачка, стигна до колата преди другите двама и я отключи.
— Мак не носеше ли цял куп багаж със себе си? Той в колата при теб ли остана?
— Не, беше изпратен от звукозаписната компания дни по-рано. Дийби слезе от самолета само с една ръчна чанта… и с десетина души охрана.
— Значи не само твоята кола са пратили за него?
— Бяха четири коли. Но самият Дийби се качи при мен.
— Къде го чакаше, докато той беше в клуба?
— Ами просто паркирах колата и чаках — отвърна Коловас-Джоунс. — Съвсем близо до Гласхаус стрийт.
— С другите три коли ли? Заедно ли бяхте?
— Не се намират толкова места за паркиране едно до друго насред Лондон, приятел — обясни Коловас-Джоунс. — Не знам къде са паркирали другите. — Като все още държеше шофьорската врата отворена, той погледна Уилсън, а после отново се обърна към Страйк: — Какво значение има това?
— Просто ми е интересно как е, когато си с клиент.
— Дяволски тягостно е — отсече Коловас-Джоунс с внезапна нотка на раздразнение. — Работата ми като шофьор се състои предимно в чакане.
— Още ли е у теб дистанционното за вратите на подземния гараж, което Лула ти е дала? — попита Страйк.
— Какво? — рече Коловас-Джоунс, макар че Страйк можеше да се закълне, че шофьорът го е чул. Враждебността му вече бе неприкрита и се простираше не само върху Страйк, а и върху Уилсън, който бе слушал без коментар след забележката си, че Коловас-Джоунс е актьор.
— Още ли е у теб…
— Да, у мен е. Все още возя господин Бестигуи, нали така? — тросна се Коловас-Джоунс. — Трябва да тръгвам. До скоро, Дерик.
Той хвърли недопушената цигара на пътя и се качи в колата.
— Ако си спомниш още нещо, например името на приятелката, с която Лула се е срещнала във „Вашти“, би ли ми се обадил?
Той подаде визитка на Коловас-Джоунс. Шофьорът, който вече поставяше колана си, я взе, без да я погледне.
— Закъснявам вече.
Уилсън вдигна ръка за довиждане. Коловас-Джоунс затръшна вратата, включи двигателя и намръщен изкара колата на заден ход от паркомястото.
— Малко е заплеснат по звездите — обясни Уилсън, когато колата потегли. Беше един вид извинение за младежа. — Обичаше да я вози. Все гледа да се уреди да кара знаменитости. Надяваше се Бестигуи да го вземе в някоя продукция за две години. Много беше разочарован, когато не получи ролята.
— А каква беше тя?
— На наркопласьор. Голям филм, няма що.
Тръгнаха заедно по посока на метростанцията „Брикстън“ и отминаха група чернокожи ученички в униформи със сини плисирани поли. Дългата коса с вплетени мъниста на едно от момичетата отново накара Страйк да се замисли за сестра си Луси.
— Бестигуи още живее на номер осемнайсет, нали? — попита Страйк.
— О, да — отвърна Уилсън.
— Ами другите два апартамента?
— Апартамент две са го наели един украински стоков брокер и жена му. Някакъв руснак се интересува от апартамент три, но още не е дал оферта.
— Има ли възможност… — подхвана Страйк, когато насреща им се изпречи дребен брадат мъж с качулка, подобен на пророк от Стария завет, и им се изплези — … да вляза и да поразгледам вътре някой път?