„Нюз ъв дъ Уърлд“, четвърта страница, Еван Дъфийлд. Робин.
Усмихна се срещу малкия екран, преди да върне отново телефона в джоба си. Слънцето топлеше главата и раменете му. Крещяха чайки, кръжащи в небето над него, и Страйк с приятната мисъл, че няма ангажименти и никой не го очаква, се настани удобно на слънчевата пейка, за да изчете вестника от първата до последната страница.
10
Робин стоеше права и се поклащаше заедно с останалите натъпкани пътници във влака по линията на метрото „Бейкърлу“, движещ се на север. Физиономиите на всички околни бяха напрегнати и печални, както се полага за понеделник сутрин. Тя чу сигнала на телефона си и го измъкна със затруднение от джоба на палтото, при което заби лакът кой знае в коя част на отпуснатото тяло на мъжа до себе си в костюм и с лош дъх. Щом видя, че съобщението е от Страйк, за миг изпита вълнение почти като вчерашното, когато видя Дъфийлд във вестника. Извика съобщението на екрана и прочете:
Излизам. Ключът е зад казанчето в тоалетната. Страйк.
Не пъхна обратно телефона в джоба си, а продължи да го държи, докато влакът с тракане минаваше през тъмни тунели, и се опитваше да избегне дъха на съседа си с провисналата плът. Беше в кисело настроение. Предишния ден с Матю бяха обядвали в компанията на двама негови приятели от университета в любимия му гастропъб „Уиндмил он дъ Комън“. Когато зърна снимката на Еван Дъфийлд в отворения вестник на близката маса, набързо се извини тъкмо посред една от историите на Матю и излезе отвън да изпрати съобщение на Страйк.
По-късно Матю я бе упрекнал, че е демонстрирала лоши обноски и още по-непростимо — не е дала обяснение, и то само и само за да поддържа тази нелепа загадъчност.
Робин стисна здраво кожената дръжка и когато влакът забави скорост, дебелият й съсед се наклони и се долепи до нея. Почувства се някак глупаво и в същото време се ядоса на двамата мъже, особено на детектива, който очевидно не проявяваше интерес към необичайното поведение на бившето гадже на Лула Ландри.
След като стигна през обичайния хаос и строителните отпадъци до Денмарк стрийт, измъкна ключа иззад казанчето според инструкциите и отново бе отрязана от надменното момиче в службата на Фреди Бестигуи, Робин изпадна в крайно лошо настроение.
Макар да не го знаеше, в този момент Страйк минаваше покрай сцената на най-романтичните моменти от живота на Робин. Когато вървеше от страната на Сейнт Джеймсис в посока към Гласхаус стрийт, стълбите под статуята на Ерос бяха изпълнени с италиански тийнейджъри.
Входът към „Барак“, нощния клуб, който толкова много се бе харесал на Дийби Мак, че той беше останал там часове наред, след като току-що бе слязъл от самолета от Лос Анджелис, беше на кратко разстояние пеш от Пикадили Съркъс. Фасадата имаше вид на изградена от промишлен бетон, а името беше изписано вертикално с лъскави черни букви. Клубът бе разположен на четири етажа. Както Страйк беше очаквал, входът му беше заобиколен от охранителни камери, чийто обхват според него покриваше по-голямата част от улицата. Заобиколи сградата, огледа пожарните изходи и си направи скица на мястото.
След втората продължителна интернет сесия предишната вечер Страйк имаше самочувствието, че е проучил издъно темата за публично декларирания интерес на Дийби Мак към Лула Ландри. Рапърът беше я споменал в текста на три парчета в два отделни албума; бе се изказвал за нея в интервюта като за идеалната жена и негова сродна душа. Трудно беше да се прецени доколко Мак очакваше тези му коментари да се приемат сериозно; вероятно трябваше да се посрещнат с резерви, първо, заради чувството му за хумор, едновременно сдържано и лукаво, и, второ, заради респекта, примесен със страх, изпитван от всеки интервюиращ при среща с него.
Бивш член на банда, арестуван за незаконно притежание на оръжие и за наркотици в родния си Лос Анджелис, благодарение на звукозаписната си кариера сега Мак беше мултимилионер с не един доходен бизнес. Нищо чудно, че репортерите бяха „развълнувани“, ако трябваше да използва определението на Робин, когато се бе разчуло, че звукозаписната компания на Мак му е наела апартамент под този на Лула. Правеха се дръзки предположения какво би могло да се случи, когато жената мечта за Мак се окажеше на съседния етаж, и как този възпламенителен нов елемент можеше да повлияе върху колебливата връзка на Ландри и Дъфийлд. На тези фантазьорски истории бе придадена пикантност чрез несъмнено фалшиви изказвания от приятели на двамата: „Той вече й се е обадил и я е поканил на вечеря“, „Тя планира малък купон в негова чест при пристигането му в Лондон“. Материалите в този дух почти изцяло засенчваха възмущението на неколцина водещи рубрики журналисти, че два пъти осъжданият Мак, чиято музика (така твърдяха те) прославяше криминалното му минало, изобщо ще влезе в страната.