— Значи смяташ, че са крадели коли?
— Не казвам, че са излезли конкретно с тази цел. Може да са видели добра възможност, като са я зърнали паркирана там. Що за блейка оставя мазерати на улицата? Но е било близо два през нощта при температура под нулата и не мога да измисля достатъчно невинни причини двама мъже да решат да се срещнат на улица в Мейфеър, където нито един от тях не живее, доколкото успяхме да установим.
— Нямате ли представа откъде са дошли и къде са отишли после?
— Почти сме сигурни за онзи, в когото се е втренчил Бристоу — мъжа, вървял към жилището точно преди тя да падне — че е слязъл от автобус номер трийсет и осем на Уилтън стрийт в единайсет и петнайсет. Не може да се каже какво е правил, преди да мине покрай камерата в края на Белами Роуд час и половина по-късно. После е изтичал обратно покрай нея десет минути след скока на Ландри, спринтирал е по Белами Роуд и вероятно е стигнал до Уелдън стрийт. Има запис на мъж, отговарящ на описанието му — висок, чернокож, с нахлупена качулка и скрито в шал лице — от камерата на Тиобалдс Роуд около двайсет минути по-късно.
— С добра скорост е тичал, ако е стигнал до Тиобалдс Роуд за двайсет минути — отбеляза Страйк. — Това е някъде около Клъркънуел, нали? Прави към три километра и половина. При това тротоарите са били заледени.
— Може и да не е бил той. Записът беше с лошо качество. Бристоу беше решил, че е много подозрителен с това скрито лице, но тогава беше минус десет градуса. Аз самият отидох на работа с маска за ски. Но независимо той ли е бил човекът на Тиобалдс Роуд, или не, никой не се яви да каже, че го е разпознал.
— А другият?
— Тичал е по Халиуел стрийт около двеста метра. Нямаме представа къде е отишъл след това.
— Нито кога е влязъл в района ли?
— Отвсякъде може да е дошъл. Нямаме друг запис с него.
— Охранителните камери в Лондон не са ли десет хиляди на брой?
— Не са навсякъде. Камерите не са отговор на проблемите ни, ако не са редовно поддържани и контролирани. Онази на Гариман стрийт е била повредена, а по Медоуфийлд Роуд и Хартли стрийт изобщо няма поставени. И ти си като всички, Страйк; врещиш за гражданските си права, когато си казал на госпожата си, че си работил, а си бил в стриптийз клуб, но държиш да има двайсет и четири часово наблюдение над къщата ти, когато някой е отворил прозореца на банята ти с взлом. Не може и двете да имаш.
— Аз не искам нито едното, нито другото — уточни Страйк. — Само питам какво знаете за Бягащ номер две.
— Омотан до веждите също като приятеля си, само ръцете му се виждат. Ако бях на негово място и имах причина да съм гузен за онова мазерати, бих хлътнал в някой бар и бих излязъл оттам сред група хора. Има едно заведение „Боджо“ на Халиуел стрийт, където може да е влязъл и да се е смесил с посетителите. Проверихме го — каза Уордъл, като изпревари въпроса на Страйк. — Никой не го разпозна от записа на камерата.
Известно време пиха мълчаливо.
— Дори да бяхме ги открили — каза Уордъл, като остави чашата си, — най-многото, което можехме да научим от тях, е, че са станали очевидци на скока й. Нямаше необяснима ДНК в апартамента й. В него не е влизал никой, който да има работа там.
— Не само записите от охранителните камери предизвикват подозрения у Бристоу — заяви Страйк. — Той поддържа контакт с Танзи Бестигуи.
— Хич не ми я споменавай проклетата Танзи Бестигуи — раздразнено промърмори Уордъл.
— Ще я споменавам, защото според моя клиент тя казва истината.
— Значи още държи на версията си, а? Не се е отказала? Нека ти кажа тогава за Танзи Бестигуи, щом искаш.
— Давай — подкани го Страйк, притиснал с една ръка халбата бира до гърдите си.
— С Карвър пристигнахме на мястото около двайсет — двайсет и пет минути след падането на Ландри. Там вече имаше униформени полицаи. Танзи Бестигуи още беше във вихъра на истерията, когато я видяхме. Бърбореше несвързано, тресеше се и от време на време изкрещяваше, че в сградата имало убиец. Показанията й гласяха, че станала от леглото си в два през нощта и отишла в банята по малка нужда. Чула крясък два етажа по-нагоре и видяла тялото на Ландри да прелита покрай прозореца. Нека ти кажа, че прозорците в тази сграда са с троен стъклопакет с цел топло- и шумоизолация. Когато влязохме да я разпитаме, улицата вече беше пълна с полицейски коли и съседи, но човек не би го разбрал, ако не бяха святкащите сини светлини. Толкова шум проникваше вътре, колкото ако бяхме във вътрешността на пирамида. Затова я попитах: „Сигурна ли сте, че чухте вик, госпожо Бестигуи? Апартаментът ви ми изглежда напълно шумоизолиран“. Тя не се предаваше. Кълнеше се, че е чула всяка дума. Според нея Ландри изкрещяла „Твърде много закъсня“, а мъжки глас отвърнал „Ти си проклета лъжкиня“. Наричат го слухови халюцинации — поясни Уордъл. — Започват да ти се причуват неща, когато си смъркал толкова кокаин, че мозъкът ти е започнал да изтича през носа ти.