— Заинтересува ме средният апартамент — каза Страйк.
— На Дийби Мак ли? — рече Уордъл и за своя изненада Страйк забеляза, че при това име той се усмихна с искрена сърдечност. — Какво за него?
— Ти влиза ли там?
— Надникнах, но Брайънт вече го беше претърсил. Празен беше. Прозорците бяха здраво затворени, алармата — включена и в пълна изправност.
— Брайънт онзи ли е, дето преобърнал масата и разпилял голям букет цветя?
Уордъл изсумтя.
— Чул си значи. Господин Бестигуи никак не остана очарован. Двеста бели рози в кристална ваза, голяма като кофа за боклук. Сигурно е чувал, че Мак все бели рози иска в гримьорната си. Нали всичките са с претенции какво да има в гримьорните им. Точно ти няма как да не го знаеш.
Страйк игнорира намека. Беше се надявал на повече дискретност от страна на Анстис.
— Разбра ли защо Бестигуи е държал Мак да получи розите?
— Ами просто му се е подмазвал. Сигурно е искал да вземе Мак за филм. Направо пушек му излизаше от ушите, като чу, че Брайънт ги е съсипал. Разкрещя се така, че се чуваше в цялата сграда.
— На някого не му ли се стори странно, че се разстройва заради букет цветя, когато в същото време съседката му лежи на улицата със смачкан череп?
— Този Бестигуи е крайно противен тип — с несдържана антипатия декларира Уордъл. — Свикнал е хората да му козируват, като говори. Опита се да ни третира като прислуга, докато не осъзна, че никак не е разумно. Всъщност крясъците не бяха толкова заради цветята. Опитваше се да отклони вниманието от жена си и да й даде възможност да дойде на себе си. Все гледаше да застане между нея и всеки, който се опиташе да й зададе въпрос. При това този Фреди е едър мъж.
— От какво се е притеснявал?
— Че колкото повече врещи и трепери като замръзнала хрътка, толкова по-очевидно става, че е смъркала кокаин. Сигурно е знаел, че има такъв на показ някъде из апартамента. Надали му е станало драго, че служители от централното управление на полицията са нахълтали в дома му. Така че се опитваше да разсее всички с гнева си по повод букета за петстотин лири. Четох някъде, че подал молба за развод. Никак не съм изненадан. Свикнал е репортерите да стъпват на пръсти около него, защото има навик все да съди някого. Надали му е станало приятно, че се е озовал в центъра на вниманието заради изцепките на Танзи. Вестниците вдигаха врява колкото дълго можаха. Изровиха стари истории как замерял подчинените си с чинии. Как раздавал юмруци по време на съвещания. Разправят, че платил на последната си съпруга сериозна сума, за да спре да говори за сексуалния му живот в съда.
— Не ви ли се стори приемлив заподозрян?
— О, много приемлив ни се стори дори. Беше на мястото и имаше репутация на човек, склонен към насилие. Ала никак не изглеждаше вероятно. Ако жена му знаеше, че той го е извършил или че е бил извън апартамента по време на падането на Ландри, обзалагам се, че щеше да ни го съобщи. Беше напълно извън контрол, когато пристигнахме там. Ала тя каза, че той е бил в леглото, и наистина чаршафите и завивките имаха вид, че е спано в тях. Плюс, че ако е успял някак да се измъкне от апартамента си, без тя да го усети, и се е качил в жилището на Ландри, оставаме с проблема как е минал покрай Уилсън. Няма как да е взел асансьора, така че би трябвало да се е разминал с Уилсън, докато е слизал по стълбите.
— Значи на базата на периода от време е напълно изключен като заподозрян?
Уордъл се поколеба.
— Би могъл да успее, но вероятността е малка. И то ако приемем, че Бестигуи е способен да се движи много по-бързо от хората на неговата възраст и с неговите килограми и че е хукнал в същия миг, в който я е блъснал. Но налице е още и фактът, че не открихме негова ДНК никъде в апартамента. Можем да го прибавим към въпросите как се е измъкнал от дома си, без жена му да разбере, и защо Ландри би му отворила. Всичките й приятели са единодушни, че не го е харесвала. А и бездруго — Уордъл допи бирата си — Бестигуи е от онези, които биха наели убиец, ако искат да отстранят някого. Нямаше да си цапа ръцете лично.
— Още една?