— Не е ли свалил вълчата глава по време на пътуването?
— От „Узи“ до нейния апартамент се стига само за петнайсет минути. Не, не я свалил. На този фукльо само детинщини му дай. И така според разказа на Дъфийлд той видял папараците пред къщата и решил да не влиза. Поръчал на шофьора да го откара в Сохо и той го оставил там. Дъфийлд отишъл в дома на наркопласьора си на Д’Арблей стрийт и си инжектирал доза.
— Все още с вълчата глава?
— Не, там я свалил — каза Уордъл. — Пласьорът, който се казва Уайклиф, е завършил престижно училище и е по-закоравял наркоман и от Дъфийлд. Даде пълни показания и потвърди, че Дъфийлд е пристигнал някъде около два и половина. Само двамата били там и да, бих приел, че Уайклиф ще излъже заради Дъфийлд, само че една жена на партера каза, че чула звънеца и видяла Дъфийлд на стълбите. Дъфийлд си тръгнал от дома на Уайклиф към четири часа отново с нахлупена вълча глава и поел към мястото, където си мислел, че го чака колата. Ала шофьорът си бил тръгнал. Твърди, че нещо не са се били разбрали. Показа съвсем ясно, че го смята за гадняр. Не Дъфийлд му плащал, колата била на сметката на Ландри. Така че Дъфийлд, който нямал пари у себе си, трябвало да върви пеш до дома на Киара Портър в Нотинг Хил. Открихме няколко души, които бяха видели мъж с маска на вълк да броди по съответстващи на маршрута улици, и имаме запис от камера, на който изпросва кутия кибрит от жена на денонощен паркинг.
— Различава ли се лицето му?
— Не, защото съвсем леко повдига вълчата глава, за да заговори жената, при което се вижда само муцуната. Но и жената твърди, че е бил Дъфийлд. Стигнал у Портър някъде към четири и половина. Тя го пуснала да спи на канапето, а около час по-късно узнала новината, че Ландри е мъртва, и го събудила, за да му каже. Нататък следва театралничене и клиниката.
— Проверихте ли за прощално писмо? — попита Страйк.
— Да. Нямаше нищо в апартамента, нито на лаптопа й, но това не беше изненада. Действала е импулсивно. Страдала е от биполярно разстройство, току-що се е скарала с малкия никаквец и това я е прекършило.
Уордъл отново погледна часовника си и допи бирата.
— Трябва да вървя. Жена ми ще се сърди, обещах, че ще закъснея само половин час.
Момичетата с прекомерен тен си бяха тръгнали, без нито един от двамата мъже да забележи. Когато излязоха на тротоара, запалиха цигари.
— Ненавиждам тази забрана за пушене — заяви Уордъл и вдигна ципа на коженото си яке догоре.
— Е, имаме ли сделка? — попита Страйк.
Като стискаше цигарата между устните си, Уордъл извади чифт ръкавици.
— Ами… не знам.
— Хайде, Уордъл — рече Страйк и подаде на полицая визитка, която той прие, сякаш беше някакъв смешен предмет. — Дадох ти Брет Фиърни.
Уордъл посрещна думите му с откровен смях.
— Не, още не си.
Той пъхна визитката на Страйк в джоба си, вдиша тютюнев дим, издиша го към небето и стрелна по-едрия мъж до себе си с оценяващ поглед.
— Да, добре. Пипнем ли Фиърни, получаваш досието.
11
— Агентът на Еван Дъфийлд заяви, че клиентът му не приема повече обаждания и не дава интервюта по повод Лула Ландри — съобщи Робин на следващата сутрин. — Дадох му да разбере, че не сте журналист, но той беше непреклонен. А хората в офиса на Ги Соме са по-груби и от служителите на Фреди Бестигуи. Ще рече човек, че се опитвах да получа аудиенция при папата.
— Добре — каза Страйк. — Ще видя дали ще мога да се свържа с него чрез Бристоу.
Робин за пръв път виждаше Страйк с костюм. Според нея изглеждаше като ръгбист на път за международно състезание: едър, традиционно елегантен в тъмното сако и с дискретната вратовръзка. Беше на колене и ровеше в един от кашоните, донесени от апартамента на Шарлот. Робин беше отвърнала поглед от вещите му, натикани вътре. Все още избягваха да споменават факта, че Страйк живее в офиса си.