— Аха! — възкликна той, най-сетне открил сред купчина писма яркосин плик: поканата за празненството на племенника си. — По дяволите — измърмори, като я отвори.
— Какво има?
— Тук не пише на колко години става — отвърна Страйк. — Говоря за племенника си.
Робин беше любопитна за връзките на Страйк с роднините му. Тъй като все още не беше информирана официално, че шефът й има много на брой братя и полусестри, прочут баща и леко скандална майка, въздържа се от въпроси и продължи да отваря малката по обем поща за деня.
Страйк се надигна, отнесе кашона обратно в един ъгъл на вътрешния кабинет и се върна при Робин.
— Какво е това? — попита, като видя фотокопиран лист от вестник на бюрото й.
— Запазих го за вас — стеснително отвърна тя. — Казахте, че сте се зарадвали да видите материала за Еван Дъфийлд… Реших, че и това ще ви заинтересува, ако вече не сте го видели.
Беше грижливо изрязана статия за филмовия продуцент Фреди Бестигуи, излязла в „Ивнинг Стандард“ от предишния ден.
— Отлично. Ще я прочета на път за обяда с жена му.
— Която скоро ще е бивша — вметна Робин. — Всичко е описано тук. Господин Бестигуи явно няма голям късмет в любовта.
— От това, което ми разправи Уордъл, съдя, че не е особено обичлив — отбеляза Страйк.
— Как накарахте този полицай да говори с вас? — попита Робин, не успявайки да сдържи любопитството си по този въпрос. Отчаяно копнееше да научи повече за напредъка на разследването.
— Имаме общ приятел — отвърна Страйк. — Човек, с когото се запознах в Афганистан. Той е началник в централното управление на полицията.
— Били сте в Афганистан?
— Да. — Страйк обличаше палтото си, като държеше между зъбите си сгънатата статия за Фреди Бестигуи и поканата за рождения ден на Джак.
— Какво правихте в Афганистан?
— Разследвах случай на „убит в бой“ — обясни Страйк. — Бях към военната полиция.
— О! — промълви Робин.
Военната полиция не се връзваше с впечатлението на Матю за шарлатанин или развейпрах.
— Защо напуснахте?
— Бях ранен — отговори Страйк.
Пред Уилсън бе откровен в описанието на раняването си, но не можеше да си позволи същото и пред Робин. Представи си шокираното й изражение и не изпита нужда от съчувствието й.
— Не забравяйте да позвъните на Питър Гилеспи — припомни му Робин, когато той се отправи към вратата.
Страйк прочете фотокопираната статия, докато пътуваше с метрото към Бонд стрийт. Фреди Бестигуи бе наследил първото си състояние от баща си, който бе спечелил много пари от транспортиране на стоки; второто бе натрупал чрез създаване на голям брой комерсиални филми, които сериозните критици бяха приели с презрение. В момента продуцентът бе ответник по две дела, заведени от вестници заради крайно неуместно поведение към млада служителка, чието мълчание той бе купил впоследствие. Обвиненията, внимателно защитени с прилагателни като „предполагаем“ и „евентуален“, включваха недвусмислени сексуални намеци и известен физически тормоз. Бяха отправени „от източник, близък до предполагаемата жертва“, като самото момиче бе отказало и да предяви обвинения, и да говори пред пресата. Фактът, че в момента Фреди се развеждаше с последната си съпруга Танзи, беше споменат в заключителния абзац, завършващ с припомнянето, че несполучилата двойка е била в същата сграда в нощта, когато Лула Ландри сама бе отнела живота си. Читателят оставаше със странното впечатление, че взаимното нещастие, което двамата Бестигуи си бяха причинили, е повлияло на Ландри в решението й да се хвърли долу.
Страйк никога не се бе движил в кръгове на хора, които обядват в „Сиприани“. Едва когато вървеше по Дейвис стрийт и слънцето напичаше гърба му и осветяваше в яркочервено сияние тухлената сграда насреща му, си помисли колко странно, макар и не неочаквано, щеше да е да се натъкне там на някого от братята или сестрите си. Ресторанти като „Сиприани“ бяха част от ежедневието на законородените деца на баща му. За последен път имаше известия от трима от тях, когато лежеше в болницата „Сели Оук“ и бе подложен на психотерапия. Габи и Дани бяха изпратили общ букет; Ал го беше посетил веднъж, като се смя твърде високо и се боеше да погледне към долната част на леглото. След това Шарлот бе имитирала Ал с неговия магарешки рев и нервно потрепване. Беше добра имитаторка. Никой не очакваше толкова хубаво момиче да е забавно, но тя беше.