— В каква точно роля?
— Откъде да знам? — нервно отвърна тя. — В някаква. Мак има огромен брой почитатели, а Фреди не би отминал такъв шанс. Вероятно щеше да накара да напишат роля специално за него, стига той да проявеше интерес. Щеше да му ходи по петите. Да му разправя за измислената си чернокожа баба. — В тона на Танзи звучеше презрение. — Това му беше номерът, щом се срещнеше с черни знаменитости, разправяше им, че е една четвърт малайзиец.
— А не е ли една четвърт малайзиец? — попита Страйк.
Тя се изсмя леко.
— Не знам. Не съм виждала нито един дядо и нито една баба на Фреди. Че той самият е близо стогодишен. Знам само, че всичко би казал, ако вижда в това парична изгода.
— Знаеш ли дали излезе нещо от плановете му да включи Лула и Мак в свои филми?
— Сигурна съм, че Лула е била поласкана от предложението му. Тези модели си умират да докажат, че умеят нещо повече от това да се взират в обектива на фотоапарата, но така и нищо не е подписвала, нали, Джон?
— Доколкото аз знам, не е — каза Бристоу. — Макар че… но това беше нещо различно — измънка той и отново цял се покри с розови петна. Поколеба се, после в отговор на въпросителния поглед на Страйк обясни: — Господин Бестигуи съвсем изненадващо посети майка ми преди две седмици. Тя е в извънредно тежко състояние и… Не бих желал да…
Погледът му към Танзи издаваше неудобство.
— Кажи каквото искаш, все ми е едно — отсече тя с май искрено безразличие.
Бристоу сви устни с присъщия си странен маниер, при което временно прикри хамстерските си зъби.
— Искаше да говори с майка ми за филм, посветен на живота на Лула. Представил посещението си като плод на загриженост и съчувствие. А всъщност искал разрешение и благословия от семейството. И то когато от смъртта на Лула не бяха минали и три месеца. Мама се разстроила неимоверно. Уви, не съм бил там, когато е отишъл — каза Бристоу с тон, който подсказваше, че обикновено седи като страж край майка си. — А донякъде ми се иска да бях присъствал и да го изслушам. Ако той е наел хора да проучат живота на Лула, колкото и да ме отвращава такава идея, би могъл да знае нещо, нали така?
— Какво нещо? — попита Страйк.
— Не знам, нещо за ранните й години, преди още да дойде при нас.
Пристигна келнерът и постави чинии с ордьоври пред всички. Страйк го изчака да си иде и попита Бристоу:
— Не се ли опита да говориш с господин Бестигуи лично, за да разбереш дали не е научил за Лула неизвестен за семейството факт?
— Именно там се крие цялата трудност — отвърна Бристоу. — Когато чичо Тони чул за случилото се и се свързал с господин Бестигуи, за да протестира, задето е притеснил майка ми, доколкото разбрах, помежду им се разразил разгорещен спор. Едва ли господин Бестигуи би се зарадвал на ново обаждане от страна на семейството. Разбира се, ситуацията се усложнява допълнително от това, че Танзи се обърна към нашата фирма за развода. Не че има нещо странно, все пак фирмата ни е сред най-престижните в областта на семейното право, а и след като Ърсула е омъжена за Сайприън, естествено е нас да потърси… Но съм уверен, че това не би увеличило симпатията на господин Бестигуи към семейството ни.
Макар през цялото време, докато Бристоу говореше, Страйк да гледаше него, периферното му зрение бе активно. Ърсула бе отправила още една усмивчица към сестра си. Той се запита какво ли я развеселяваше толкова. Несъмнено доброто й настроение не бе спъвано от обстоятелството, че вече беше на четвъртата чаша вино.
Страйк довърши ордьовъра си и се обърна към Танзи, която побутваше недокоснатата си храна из чинията.
— Колко дълго бяхте живели със съпруга си на номер осемнайсет, преди Лула да се нанесе?
— Около година.
— Когато тя пристигна, средният апартамент беше ли обитаван?
— Да — отговори Танзи. — Там живя едно американско семейство с момченце в продължение на шест месеца, но малко след нанасянето й си заминаха за Щатите. След това фирмата собственик не можа да намери нов кандидат. Рецесия, нали знаеш. Тези апартаменти струват майка си и баща си. Така че беше празен, докато звукозаписната компания не го нае за Дийби Мак.
В този момент вниманието и на двете бе отвлечено от минаваща покрай масата жена, облечена в нещо, което се стори на Страйк като плетено на една кука палто с шантава кройка.
— Това е палто „Домие-Крос“ — съобщи Ърсула и очите й леко се присвиха над чашата с вино. — Има списък на желаещите да си го купят, чака се към шест месеца.