— Аз щях да ги взема на твое място — каза той. — Онова хубаво момиче, което си оставил, ще гледа по-благосклонно на мъжа, който е изпратило да пасе добитък преди повече от година, ако той се върне с малко сребро в джобовете.
Морган се усмихна.
— Моето момиче не очаква пари, а мен.
— Искаш да кажеш, че един златен пръстен и малко ранчо няма да я накарат да се усмихне?
— Имай други начини да накарам Лети да се усмихне.
Ют изсумтя и се изправи, оставяйки празната си чиния. Обърна се към Морган.
— Нусис, не ме карай да яздя чак до Тексас само защото си един упорит кучи син.
Морган премига и се втренчи смаяно в Ют.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа — отвърна Ют, — че каквото иска Сара, аз се съгласявам. Така че или ще вземеш това проклето сребро, или ще те преследвам чак до Тексас, но със заредена пушка и дисаги, пълни с реали.
— Вземи среброто — посъветва го Хънтър и се изправи.
— А ти би ли го направил? — попита Морган.
— Ако трябва да избирам между него и Ют по петите ми, щях да избера среброто.
Морган се ухили.
— Полковник, хайде да направим сделка — ти вземаш половината, а аз — другата половина.
— Чакай, аз не…
— Или може би ще предпочетеш аз да бъда по петите ти — продължи Морган.
— Хвана те — каза Кейс на брат си.
Хънтър измърмори нещо под носа си и се обърна към Сара.
— Сара, нямаш ли какво да направиш с това сребро, вместо да го раздаваш наляво-надясно?
Тя поклати глава.
— Конър? — повика го Хънтър някак отчаяно.
— Винаги правя това, което казва сестра ми — каза той с широко отворени невинни очи, които накараха Ют да се подсмихне. — Попитай я!
— Проклятие!
Хвърли един поглед на Кейс и забрави какво щеше да казва.
Кейс се опитваше да не се усмихне. Тази гледка учуди брат му.
— Раздели среброто — каза разсеяно Хънтър на Морган. — Тръгвам утре на зазоряване. Елиза сигурно ще иска да узнае, че Кейс е жив.
— Ще е много по-доволна да узнае, че нещастната ти кожа е цяла — отвърна брат му.
Хънтър само се усмихна.
— Ще ти е удобно ли да ме изпратиш до първата гара? — попита Сара.
Тишината, която се възцари след думите й беше толкова наситена, че можеше с нож да я срежеш.
— Конър би го направил, но през следващите няколко дни няма да е много добре да язди — продължи тя спокойно. — Нито пък Ют.
— За какво говориш? — попита я Кейс.
— Смятам да попътешествам.
— Ако искаш да занесеш среброто в банка, аз ще се погрижа.
— Благодаря. Това ми спестява известни грижи. — Тя отново се обърна към Хънтър. — Ако искаш да се върнеш в Невада толкова бързо, колкото дойде, готова съм да спя на седлото. Няма да те бавя.
Хънтър погледна към Кейс. Въпреки че лицето на брат му беше безизразно, очите му бяха присвити сякаш от болка или гняв.
— Поговори с Кейс — каза Хънтър. — А след това, ако още искаш да тръгнеш с мен, ще те придружа докъдето поискаш.
— Това няма да е необходимо — каза тя. — Само до най-близката…
— Където и да е — прекъсна я Хънтър. — Това е най-малкото, което мога да направя за жената, която е спасила живота на брат ми.
— Вече ми се отплати за това.
— Ют, Конър, елате с мен — каза Хънтър. — Тук само пречим.
Сара се опита да се възпротиви, но само сви рамене.
— Сестричке?
— Иди с Ют и Хънтър. Аз също ще дойда след малко.
— Ще сложа седлото ти на едно от мулетата — каза Хънтър. — Но ако наистина ти потрябва, то брат ми е глупак.
Тримата мъже излязоха, оставяйки я с мъжа, който обичаше. Мъжът, който не я обичаше.
— Какво, по дяволите, си мислиш? — попита я остро Кейс.
— Смятам да си купя земя и да отглеждам коне. В Калифорния, мисля. Или може би в Орегон.
— Но в това няма никакъв смисъл.
— За мен има. На мен ми харесва да се занимавам с добитък.
Той нетърпеливо махна с ръка.
— Знаеш какво искам да кажа. Тук имаш хубаво ранчо. Ако искаш да отглеждаш коне, Крикет е най-добрият жребец, който можеш да намериш на запад от Мисисипи.
Сара тайно си пое въздух, за да се изправи в лице срещу това, което се бе надявала да избегне.
Проклет да е Хънтър. Какво му влиза в работата дали тя ще говори с Кейс, преди да тръгне, или не.
— Ранчото „Лост Ривър“ не е мое — каза тя.
— Едната половина…
— …е твоя — прекъсна го тя. — Другата е на Конър.
— Какво!
При други обстоятелства изразът на изненада върху лицето на Кейс би развеселил Сара. Но сега той само й причиняваше болка.
— Аз му дадох половината от ранчото, след като… след като Хал умря.
— Ти си знаела, че го е убил?
Клепачите й трепнаха.