— Знаех, че само единият се върна. Всеки ден благодаря на Бога, че оцеля Конър.
— Хал се е опитал да го бие с пистолета. Конър се е защитил. Оръжието гръмнало. Било е нещастен случай.
Сара се олюля.
— Благодаря ти — прошепна тя. — Непрекъснато се надявах, че брат ми не е убил заради мен. Но, Бог да ми е на помощ, бях толкова благодарна…
Кейс пристъпи напред и я сграбчи за раменете, сякаш се страхуваше, че ще падне.
— Забрави тези глупости за заминаването — каза й той. — Конър и аз ще ти отделим от земята си и всеки ще вземе по една трета.
— Не.
Той премига, после я изгледа с присвити очи. Очите, които отговориха на погледа му, имаха цвета на буреносни облаци.
— Защо не? — попита той. — Конър би се съгласил.
— И какво точно бъдеще си представяш? — попита тя остро. — Всичките, хм, удобства на дома и никаква отговорност?
По бузите на Кейс, над брадата му, избиха червени петна. Той я пусна и отстъпи назад като опарен.
— Не съм си го представял по този начин — каза й той.
— Какво имаш предвид?
Той прекара пръсти през косата си.
— Не искам да си отиваш — каза той.
— Но ти не искаш да се жениш, защото бракът означава деца.
Той се задъха.
— Не искаш да поддържаме връзка — продължи тя, — защото рано или късно ще забременея.
Кейс се вцепени.
— Не можем просто да се преструваме, че никога не сме били любовници. — Гласът й се повиши. — Поне аз не мога. Това, което ми даваш, е като… полета на ястреба. Не мога да търпя да бъда толкова близо до най-хубавото и то винаги да ми се изплъзва.
— Сара — прошепна той.
Тя спря и зачака.
Но той не каза нищо повече.
Нито пък беше необходимо. Това, което й беше казал преди, все още беше живо в паметта й: В мен не е останала никаква любов. Не я искам. Никога повече няма да обичам нещо, което може да умре.
— Сега вече разбираш защо не мога да остана — каза тя и се обърна. — Мога да живея, без да ме обичаш, но няма да мога да понеса омразата ти. Кажи на Хънтър, че вече съм готова да тръгвам.
— По дяволите Хънтър! А Конър?
— Беше прав за него. Не иска да ходи на училище.
Кейс измърмори нещо нецензурно.
— Не съм имал това предвид.
— Брат ми няма да е изненадан — продължи Сара. — Той знае, че не ме обичаш.
— Говорех за това, че Конър е още момче — каза той глухо. — Той има нужда от теб.
— Не е вече момче и ти го знаеш по-добре от мен. Ти беше този, който ми го каза пръв. Това, от което има нужда, са по-малко поли, за които да се държи. А това също ти ми го каза, спомняш ли си?
— Опитваш се да ми поставиш капан — каза той яростно.
— Не. Пускам те на свобода.
Сара отново се обърна и разпери ръце, сякаш за да му покаже, че няма нищо, което да го задържа.
Но въпреки това очите му бяха като на диво животно. Очите на пленен ястреб.
— Можеш да отлетиш — прошепна тя. — Свободен си.
Изведнъж той се завъртя и отвори вратата на къщата.
— Прави каквото искаш — каза й той. — Това няма никакво значение за мен.
Вратата се трясна след него.
Хънтър, Ют и Конър стояха на около трийсет метра по-далеч. Нощното небе беше тъмно и студено. Така се чувстваше и Кейс. Конър се опита да каже нещо, когато Кейс мина покрай тях.
— По-късно — обади се Хънтър. — В момента брат ми си търси с кого да се сбие. Остави го да се пребори със себе си.
Кейс се обърна към Хънтър.
— И какво точно означава това?
— Ще ти кажа същото, което ти ми каза преди няколко месеца. „Иди да поприказваш със задника на коня си. Той е по-умен от теб.“
— Той е по-умен и от трима ви, взети заедно — озъби се Кейс.
Хънтър се усмихна.
Кейс направи една крачка към брат си, но се спря.
— Точно така — каза Хънтър и кимна. — Ако ме удариш, няма да промениш нищо. По дяволите, ако смятах, че един добър бой може да те промени, досега вече щяхме да се въргаляме по земята. Но това няма да помогне.
Кейс изсвири остро и след малко Крикет дотича.
Не си направи труда да слага седло или юзди. Просто се метна на коня и препусна нанякъде.
Около него плющяха клоните на дърветата. Въздухът беше студен и чист. Отвъд реката скалите се издигаха в масивни вериги, прегръщайки нощта.
„Половината от това е мое“ — помисли си Кейс.
Изчака известно време, но не получи никакво удовлетворение от мисълта, че притежава половината от тази дива земя. Цената й беше много по-висока, отколкото бе предполагал.
Сара обичаше тази земя толкова колкото и той. Думите й не излизаха от съзнанието му.
„Ранчото Лост Ривър е всичко, което искам от света. Да бъда тук, ме удовлетворява.“
Но въпреки това го напускаше.
Заради него.
Кейс продължи да язди слепешком в нощта. Времето загуби всякакъв смисъл. Само той беше жив. Той и нощта.