Той, нощта и терзанието, което нито можеше да понесе, нито да пренебрегне.
Луната изгря и сребристите й лъчи му напомниха за очите на Сара. Ромонът на водата беше като тихия й смях, когато лежаха топли и спокойни след любовната нощ.
Щеше да умре, спомняйки си тихото й признание, прошепнато до голата му плът, от която някога тя така се страхуваше.
Обичам те, Кейс.
Чувствата го заслепяваха разтърсваха го.
Не! Не мога отново да го преживея — любовта и загубата. За това съществува болката — за да те научи как да избягваш още болка в бъдеще.
Но не и за Сара. Болката, както и удоволствието, за нея бяха просто доказателство, че съществува.
Сара, която беше като огън в центъра на замръзналия му живот. Без нея нямаше да има огън.
Само зима.
Болката беше толкова силна, че му спря дъхът. Сякаш се разкъсваше на части. Не!
Това не може да бъде! Просто не може да бъде! Но беше.
Болката беше като живо същество Не беше изпитвал такава мъка, откакто залюля мъртвата си племенница в ръцете си и разбра, че нищо не може да направи, за да промени случилото се.
Тогава не плака.
Но сега плачеше.
Сара не искаше да се събужда. Когато се събуди, щеше да е настъпило утрото, а с настъпването на утрото тя трябваше да напусне всичко, което обичаше.
Тя се въртеше неспокойно, искаше утрото да не настъпва, но дори в съня си знаеше, че то ще дойде.
Нежни целувки започнаха да я успокояват. Силни ръце я прегърнаха Заля я някаква топлина, сякаш наблизо имаше огън.
Въздишайки, тя протегна ръце към съня. Прегърна топлината, която я обгръщаше като одеяло срещу настъпващия хлад на утрото.
Върхът на един топъл език премина по устните й. Тя се усмихна, наслаждавайки се на приятния сън.
Просто един сън.
Слънцето, което гали. Слънце и…
— Кейс!
Сара внезапно се надигна. Лампата на масата все още гореше, но огънят беше угаснал.
Тя беше гола, а това само усили смущението й.
— Заспала съм — каза тя, все още замаяна от съня. Една дълга ръка се измъкна от одеялата и я дръпна обратно към топлината.
— Донесох те до леглото — прошепна той.
Придърпа я към тялото си. През нея премина тръпка на удоволствие, когато се докосна до голата му кожа.
— Бях облечена — каза тя, все още не разбирайки.
— Аз те съблякох.
Зъбите му нежно захапаха ухото й. Дъхът й спря.
— Все още сънувам — прошепна тя. Това обясняваше всичко.
Той се засмя и целуна шията й. Милувката продължи надолу към гърдите й. Тихият му смях не секна.
— Сега вече знам, че сънувам — каза тя сънливо.
— Защо?
— Защото се смееш само в сънищата ми.
— Ще трябва да свикнеш със смеха ми.
Той целуна връхчето на едната й гърда после на другата. Наблюдаваше усмихнат промяната в нея, предизвикана от нежната ласка на брадата му.
Със затворени очи тя се протегна и надигна тялото си към усмивката му. После въздъхна и се отдаде изцяло на прекрасния сън.
— Сара?
— Не ме събуждай. Не искам никога да се събуждам.
Дългите му пръсти се плъзнаха надолу към корема й и още по-надолу, към меката кожа на бедрата й.
— Някои неща са по-хубави, когато си буден — каза той.
Единственият й отговор беше движение, което я отвори за докосването му. Той погали горещата й, влажна плът.
Дъхът му спря. Той се наведе между бедрата й и я облада отдавайки й се изцяло Не бързаше. Бавно, като насън, тя достигна върха на удоволствието си.
Мина доста време, преди да успее да заговори.
— Ако продължаваме така — прошепна той, — със сигурност ще забременееш.
Затворила очи, Сара поклати глава, наслаждавайки се на прекрасния сън.
— Не мога — промълви тя.
— Защо не?
— Защото вече съм.
— Какво?
Очите й се отвориха.
— О, Господи! Това наистина не е сън, нали?
Той се взираше в нея.
— Сигурна ли си?
— Почти. Непрекъснато ми се спи, точно както на майка ми, когато беше бременна.
Силното тяло на Кейс се разтресе. Той бавно наведе лицето си към гърдите й.
Сърцето й се преобърна, когато усети горещите му сълзи и заедно с тях тихия му смях.
— Караш ме да се чувствам завършен — каза той дрезгаво.
Тя се вцепени. Внезапно прокара пръсти през косата му и вдигна главата му, за да го погледне в очите.
— Какво каза? — прошепна тя.
Той се усмихна.
Изведнъж и нейните очи се напълниха със сълзи.
— Мислех си, че земята ме привлича — каза той. — Но това си била ти. Само ти. Един зимен огън, който гори само за мен.
— Кейс — прошепна тя.
Той се наведе и я целуна по устните.
— Обичам те, Сара. И единственото място, където ще отидеш утре, е при най-близкия свещеник.