Тя също го целуна.
— Няма ли да спориш? — попита я той.
— Защо да споря с мъжа, когото обичам? Особено когато той за първи път проявява здрав разум.
Кейс се усмихна, придърпа Сара към себе си и почувства любовта й в устните й до гърдите си. Така и заспа. Усмихнат.
Епилог
Емили Джейн Максуел се роди през есента когато листата на дърветата придобиват цвета на огнени пламъци. Кейс й направи люлка от същото златисто дърво, от което бе построил къща за растящото семейство. Първите спомени на Емили бяха свързани със смеха на баща й, който я вдигаше към тавана и я въртеше около себе си.
В следващите години Сара роди още деца на Кейс. Още две момичета със сръчни ръце и остър език. Три високи момчета които се забавляваха като непрекъснато дразнеха сестрите си.
Конър напусна племенниците си, за да получи образованието, за което настояваше Сара. Върна се в ранчото „Лост Ривър“ с младата си съпруга. Не след дълго долината се изпълни със звънливия смях на още деца.
Въпреки всичките мъки и радости на съвместния живот, любовта на Кейс и Сара растеше. Техният съюз беше като огън — нежен и яростен, спокоен и гневен, едно излъчване, което стопляше и даваше живот на всичко, до което се докоснеше.