— Ей, старец, отказваш ли се, или продължаваш? — озъби се Реджиналд към Ют.
Гласът му звучеше така, сякаш губи.
Ют взе една шепа сребърни монети от масата и ги пусна в джоба си. После се усмихна на Реджиналд с беззъбата си усмивка и му каза на испански, че майка му е курва, а сестра му ходи на четири крака.
Мъжът от лявата страна на Реджиналд се усмихна леко, но нито един от двамата Калпепърови не знаеше достатъчно испански, за да разбере обидата.
— Ей, не можеш така да ми вземаш парите, без да ми дадеш възможност да си ги върна! — каза Реджиналд.
— Ела отново при новолуние — отговори му Ют. — Но…
Каквото и да искаше да каже Реджиналд, то бе прекъснато, когато Ют ритна масата и скочи на краката си с бързина, учудваща за възрастта му.
Докато останалите играчи се осъзнаят, той вече беше прав, очаквайки това, което щеше да се случи. В ръката му имаше зареден пистолет. Пръстът му беше на спусъка.
— При новолуние — каза отново той.
Кейс се стараеше да не мърда. Държеше ръцете си на показ — вежливост, която не остана незабелязана. Ют му хвърли една от беззъбите си усмивки и излезе заднишком от помещението, преди двамата Калпепърови да са успели да му попречат.
— Ще застрелям в червата това копеле — каза Реджиналд.
— Но няма да го направиш днес — отговори Куинси. — Днес играем карти. Цепи, Бийвър.
Мъжът, наречен Бийвър, взе картите и цепи. Падрето изхърка.
Кейс отиде до огъня и ритна падрето в задника. Но той продължи да хърка.
— Човекът се наслаждава на собственото си уиски — каза Кейс, без да се обръща конкретно към някого.
— Насмуках се като въшка — каза Реджиналд. — Дай ми парите, Куинси.
— Ти последния път не ми плати.
— Голяма работа. Нали съм ти брат!
— Полубрат.
— Голяма работа.
Реджиналд се обърна с гръб към масата. Очите му се спряха на първото нещо, което застана пред погледа му. Кейс.
— Не съм ли те виждал? — попита Реджиналд.
— Бил съм тук-там.
— А къде си бил напоследък?
Бийвър погледна разтревожено към тях над картите си. Да попиташ някого откъде е, беше не само невъзпитано, беше опасно. Реджиналд може и да беше твърде раздразнен, за да не забележи колко самоуверен е непознатият, но Бийвър не беше.
Започна инстинктивно да се оглежда за място, където да се скрие, когато запищят куршумите. Нямаше намерение да помага на Реджиналд. Ако питаха него, имаше твърде много Калпепърови, които се навъртат наоколо. Един повече или по-малко нямаше кой знае какво значение.
— Там — каза Кейс.
— Ъ?
— Попита ме къде съм бил — отговори спокойно Кейс — и аз ти отговарям.
Реджиналд бързо се изправи.
— Там — повтори той. — Абе, що за отговор е това?
— Единственият, който ще получиш.
Куинси също скочи на крака. Бийвър се хвърли към един от ъглите на бара, надявайки се, че там ще е по-безопасно.
— Дните ти са преброени, момче — каза Куинси. — Или не можеш да броиш?
— Мога да броя, но не броя въшки.
— Наричаш ни въшки? — попита Реджиналд.
— Не аз — отговори Кейс. — Защо да обиждам въшките?
Със скоростта на нападаща змия двамата Калпепърови посегнаха към пистолетите си.
По дяволите, тези момчета са бързи!
В момента, в който тази мисъл премина през мозъка му, Кейс извади револвера си и стреля, докато не се свършиха патроните му. С бързо движение извади празния цилиндър и го замени с пълния от джоба си.
Когато тръгна напред, походката му беше колеблива.
— Аз не съм с тях — обади се Бийвър от ъгъла.
— И продължавай да не си.
— Да, сър.
Падрето седна, премига и се огледа наоколо.
— Каква е тази пукотевица? — попита той дрезгаво.
— Продължавай да спиш — каза Кейс.
— Мирише на барут — измънка падрето. — Има ли убити?
— Само въшки.
— По дяволите. Какво разхищение на барут, да стреляш по въшки. Просто ги стисни между ноктите си.
Като каза това, падрето отново се отпусна назад. И захърка отново.
Без да обръща внимание на кръвта, която се стичаше по крака му, Кейс заобиколи двамата паднали Калпепърови. Изрита пистолетите от ръцете им, преди да се наведе, за да ги огледа.
И двамата бяха все още живи, но не бяха особено радостни от това. Всичките им рани бяха под кръста.
— Съжалявам, момчета — каза Кейс. — Ако не бяхте толкова бързи, щяхте да умрете по-лесно. От куршумите ви загубих равновесие.
Той бавно се изправи. Извади носната си кърпа и я стегна около дясното си бедро.
Кръвта продължаваше да тече. От раната на дясната му ръка течеше още повече кръв.
— Загазил си, омбре — обади се Бийвър.
Без да му обръща внимание, Кейс бръкна в ризата си и извади един лист, на който пишеше „Търсят се — живи или мъртви.“ Със собствената си кръв зачерта имената на Куинси и Реджиналд Калпепър. Там имаше и други зачеркнати имена. Други мъртви Калпепърови. Имаше и имена, все още незачеркнати. Твърде много.