— По-добре е да се размърдаш — каза Бийвър. — Тези момчета имат роднини. Ще те проследят и ще те направят на нищо.
Кейс хвърли листа между двамата Калпепърови. После извади една шепа монети.
— Ето ви малко пари — каза той на Реджиналд. — Сега ти и Куинси можете да се обзалагате кой ще умре пръв.
Започна да се оттегля заднишком към вратата. Не сваляше очите си от Бийвър. Може и да беше ранен, но револверът в лявата му ръка, насочен към гърдите на мъжа, не трепваше.
Бийвър много внимаваше да не мърда.
Кейс стигна до вратата и изсвири. Звукът беше като зова на ястреб.
„Побързай — безмълвно викаше коня си. — Трябва да се махна оттук, преди да съм припаднал.“
Крикет се втурна към господаря си. Кейс се хвана за седлото и се метна отгоре му.
Изпитваше ужасни болки. Стисна зъби и се завърза за седлото. Ръцете му почти не му се подчиняваха.
„Трябва да отида в къщи“ — помисли си той замаяно.
Но той нямаше дом.
С последни сили насочи Крикет към каменната пустош и препусна.
Глава 3
— Донесох ти нещо — каза Ют.
Сара вдигна поглед от ястреба, който хранеше. Някой от престъпниците в Спринг Каниън го беше използвал като мишена. За щастие, крилото му не беше счупено. Щеше да заздравее. Но дотогава птицата трябваше да бъде хранена, в противен случай щеше да умре от глад.
— Книги ли? — попита тя нетърпеливо.
Ястребът се опитваше да се освободи. Тя го притисна към себе си и му заговори успокоително.
— Да, и книги — отговори Ют.
— И какво още?
Той посочи с глава към предната част на къщата.
— По-добре да побързаш.
Тя го погледна учудено, но не каза нищо. Сложи мека кожена качулка на главата на ястреба, завърза единия му крак за едно клонче и излезе навън.
Първото, което видя, бе кръвта на ездача — засъхнала, прясна — целият мъж, приведен над седлото, беше в кръв.
После позна жребеца.
— Мили Боже! — възкликна тя. — Кейс!
— Намерих го и ти го доведох, както ти водя всички останали ранени създания.
— Свали го от коня — каза тя бързо.
После започна да дава заповеди на висок глас.
— Конър! Конър! Веднага ела да помогнеш на Ют! Лола, донеси целебните си билки!
Ют извади един нож, дълъг почти колкото ръката му и се зае с прерязването на въжетата, които прикрепяха Кейс към седлото.
Конър дойде тичешком откъм дефилето. Той беше слабо, кокалесто петнайсетгодишно момче.
— Какво има, сестричке? — попита той.
— Виж сам. — Тя махна към окървавения ездач. — Калпепърови сигурно са го намерили.
Кейс започна да се свлича от седлото. Конър помогна на Ют да свалят неподвижното тяло.
— По дяволите, много е голям — промърмори Конър.
— Недей да псуваш — каза Сара машинално. — И се казва „едър“, а не „голям“.
— Уроци ли ще ми преподаваш, или ще помогнеш на човека?
— Мога да правя и двете едновременно — скара се тя. — Донесете Кейс вътре и го сложете на леглото ми.
— Кейс, така ли? — обади се Конър.
Сграбчи големите окървавени ботуши и се приведе под тежестта. Ют направи същото с раменете на Кейс. Занесоха го в къщата.
— Този ли те доведе вкъщи миналата вечер? — попита Конър.
— Да — отговори разсеяно тя. После изведнъж се сепна. — Откъде знаеш?
— Видях го.
— Защо не си спал по това време на нощта?
— Когато Ют го няма, не спя много спокойно — отговори простичко Конър.
Сара се извърна, за да скрие внезапно почервенелите си бузи.
Дали Конър е видял, че Кейс я целуна?
— Лола — извика тя високо. — Къде си?
— Идвам, момиче. Някои от нас не са чак толкова пъргави.
Гласът идваше откъм малката постройка до къщата, където живееха Лола и Ют.
— Сложете го на леглото ми — каза Сара.
Конър погледна учудено първо окървавения мъж, после леглото на сестра си.
— Какво чакате? — викна тя.
— Боже! — промърмори Конър. — Кой пуска невестулка в кокошарника си?
Те положиха Кейс върху постелята.
— Донеси прясна вода от извора — каза Сара на Конър. — Ют, донеси онези чисти парцали, които са прострени отвън.
И двамата мъже побързаха да й се подчинят. Когато очите й блестяха по този начин, беше по-добре да приемеш заповедите й, без да спориш.
Тя коленичи до Кейс. Внимателно свали ботушите и чорапите му. Въпреки че той не издаваше никакъв звук, тя знаеше, че още е жив, защото от раните му течеше кръв. Когато сърцето на човек спре, спира и кървенето.