Твърде много кръв, помисли си тя със страх, когато усети влагата в ботушите му. Твърде много!
Махна шапката му и я хвърли на раклата, изплетена от върбови клонки. С бързи движения разкопча ризата и я свали от вцепененото му тяло.
Когато свърши, разгледа тялото му. По космите от дясната му страна имаше съсирена кръв.
Внимателно прокара пръстите си по гърдите му. Търсеше рани. Не откри нищо, освен раната, която вече беше видяла от вътрешната страна на дясната му ръка.
„Плитка е“ — помисли си тя с облекчение. Тече много кръв, но иначе не е опасна.
Разкопча колана му. После дръпна панталоните и бельото му надолу, изпълнена с ужас от това, което щеше да открие.
„Моля те, Господи, нека не е ранен в слабините“ — молеше се тя безмълвно.
Но единствената кръв по слабините му беше от раната на дясната ръка.
Тя въздъхна и продължи да смъква панталоните надолу по краката му.
Раните на бедрото му накараха стомаха й да се свие.
— Мили Боже, това е мъж първо качество — обади се Лола зад гърба й.
— Мили Боже, но в момента той прилича повече на задушено, отколкото на мъж — беше отговорът на Сара. — Донеси ми лекарската чанта на чичо ми, ако обичаш.
Смеейки се, Лола отиде до плетената ракла, отвори я и извади отвътре една стара черна кожена чанта.
— Какво ще ти трябва? — попита тя.
— Чудо — отговори Сара.
— Не знаех, че държиш чудесата в тази чанта.
— Нито пък аз.
Сара се зае да измие раните. Започна с тази на ръката му. Както си бе помислила преди, тази рана не беше сериозна, като се изключи силното кървене.
— Няма да има нужда от шиене — обади се Лола.
Единственият отговор на Сара беше:
— Топла вода, моля. И още парцали.
— Ют! — извика Лола.
— Чувам те — отговори той. — Но не ми е ясно защо е всичкото това търкане, когато…
— Престани да мърмориш — прекъсна го Лола. — Тя спаси нещастната ти кожа веднъж, нали?
Мърморейки, Ют разрови огъня и провери водата в тенджерата, която висеше над него.
— Водата ще е готова след малко — каза той.
— Благодаря — отговори Сара, без да го поглежда.
Той я наблюдаваше почтително как работи. Някъде дълбоко в себе си беше убеден, че тя е ангел, изпратен на земята, за да помага на създанията, които не могат да си помогнат сами.
Сара продължаваше да чисти кръвта от тялото на Кейс. Когато свърши, огледа работата си. Лола бе права. Този мъж наистина е първо качество.
Тази мисъл я изненада. След всичко онова, което беше понесла в съпружеското легло, мъжете не я привличаха физически.
С бързо движение покри Кейс, запазвайки поне малко благоприличието.
Но не можеше да забрави какво е видяла.
По-голям е от Хал.
Отвсякъде.
Тази мисъл я накара да потрепери. Беше понесла достатъчно болка от доста по-малко надарения си съпруг. Не би могла и да си помисли да лежи със стиснати зъби, докато мъж с размерите на Кейс върши работата си между краката й.
— Ето ти водата — каза Ют.
— Благодаря — Тя взе тенджерата и погледна в малките черни очи на Ют. — Чичо Уилям — каза тя тихо — ми е казвал, че чистата рана заздравява по-лесно от мръсната, а всяка жена знае, че топлата вода и сапунът измиват по-добре от студената вода.
Ют кимна.
— Не искам да кажа, че те подценявам. — Тя докосна покритата му с белези ръка. — Просто исках да го знаеш, за да знаеш какво да правиш, ако някой ден се нараня.
— Господ няма да го позволи.
— Господ е зает.
— Никога не е твърде зает за ангелите си.
С тъжна усмивка, Сара се обърна отново към Кейс. Бавно, внимателно, тя почистваше раните му и не спря, докато не започна да вижда само разкъсана плът и прясна кръв. Една от раните на крака беше високо от вътрешната страна на бедрото. Опипа внимателно мястото и не откри никаква подутина. Вътре нямаше олово. Куршумът просто бе отнесъл част от месото, без да остава в плътта.
Другата рана на крака му беше по-дълбока, по-сериозна. Кървеше обилно, но не на тласъци. Не беше от тези рани, за които чичо й й беше казвал, че означават неминуема смърт.
— Куршумът излязъл ли е? — попита Лола.
— Не — въздъхна Сара. — Ако съдя по ъгъла, по който е влязъл, трябва да е някъде дълбоко от задната страна на бедрото му. Ако не е засегнал костта…
Лола пъхна ръката си под бедрото Пръстите й напипаха незасегната кожа и мускул. Търсеше куршума. Не трепна, когато Кейс изстена.
Но Сара трепна.
— Имал е късмет — каза по-възрастната жена. — Не е засегнал костта.
— Сигурна ли си?
— Да Напипвам го. Ют, подай ми ножа си. Ще го извадя много бързо.
— Чакай! — каза Сара.
Лола я погледна учудено.