— Ще заздравее по-добре, ако няма олово.
— Знам. Просто…
Гласът на Сара заглъхна. Не знаеше как да обясни на Лола, че мисълта да разреже гладката, мускулеста плът на Кейс предизвиква у нея тревога, тъга и гняв едновременно.
— Добре ли си, сестричке? — попита Конър. — Изглеждаш малко бледа. Може би ще е по-добре, ако оставиш това на нас.
— Добре съм — рязко отговори Сара. — Ют беше прострелян доста по-лошо, когато го намерихме. А аз го разрязах и заших доста добре, не помниш ли?
— Помня, че след това повръща — промърмори брат й.
— Е? — обади се Лола, преди още Сара да е отворила уста. — Първо е направила каквото трябва, а това е всичко, което има значение в такива случаи. Ти вече доста повръща, момче, а ми се струва, че си забравил.
Конър присви зелените си очи и преглътна думата, която със сигурност щеше да му докара още мърморене от страна на по-голямата му сестра.
— Ют — обади се Сара, — обърни Кейс на една страна. — Ще извадя куршума със скалпел.
— Аз ще го обърна — каза Конър.
Тя го погледна изненадана. Все още продължаваше да мисли за него като за онова деветгодишно момче, което плачеше на гроба на родителите си. Но малкото й братче вече почти беше станало мъж. Едър, по-висок от нея с една глава и два пъти по-силен.
Той расте твърде бързо, осъзна тя с внезапен страх.
„Ако не намеря скоро това испанско съкровище, ще стане твърде късно. Конър ще напусне това място и ще изчезне, за да намери смъртта си някъде. Той заслужава повече. Умен е. Може да стане лекар, съдия или учител като баща ни.“
Кейс изстена отново, когато Конър го обръщаше.
— Внимателно! — веднага извика Сара.
— Той е в безсъзнание.
— А какво искаш, да ти пее химни ли? Боли го, въпреки че не е съвсем буден.
— Можеш да се обзаложиш — каза Ют. — Защото ако беше буден, нямаше да издаде и звук.
— Откъде знаеш — попита Конър.
— Видях го в „Испанската църква“. Той е спокоен и уравновесен човек. Не мисля, че обича да изглежда слаб.
Конър продължи да го обръща, този път по-внимателно.
Куршумът образуваше бучка точно под кожата на бедрото му.
— Нали ти казах — каза Лола.
Сара не отговори. Просто взе скалпела, пое си тайно въздух и си каза наум, че ще реже просто едно парче телешко.
Беше нужен само един бърз разрез. Куршумът изскочи и се търкулна по утъпканата глина, която представляваше подът на къщата.
Конър се наведе бързо и взе оловото. Движението му беше някак тромаво. Той все още не беше свикнал с тялото си, което се променяше толкова бързо.
— Ето го — каза той и подхвърли куршума към Ют. — Можем да го стопим и да излеем друг куршум.
Ют хвана парчето олово, изръмжа нещо и го пъхна в джоба си.
— Жалко, че я няма гилзата — добави Конър.
— За Бога — каза Сара, — само идиот би кървил толкова, ако е ранен само с гилза.
— Само идиот би се оставил да го застрелят така — отвърна брат й.
— Момче — намеси се Ют, — не си глупак, затова не се дръж като такъв. Този човек тук очисти двама Калпепърови. Той успя да си тръгне от мястото на стрелбата, а те останаха там. Завинаги.
Сара замръзна на мястото си.
— Какво?
— Калпепърови — повтори Ют. — Реджиналд и Куинси.
— Е, дяволът ще има още две души за вечеря — обади се и Лола. — Не бих могла да кажа, че съжалявам.
— Най-добре е да се подготвим за посещение — каза Ют спокойно. — Бийвър ще изпее всичко, когато Аб започне да го разпитва.
Сара се обърна бързо и се втренчи в Ют. Той сви рамене.
— Опитах се да залича следите, но Кейс кървеше силно. Чувал съм, че Калпепърови са добри следотърсачи Ще разберат, че е тук.
Лола процеди нещо през зъби, за което Сара се надяваше, че брат й не е чул.
— Злото никога не идва само. — Сара се замисли. — Имаме ли патрони.
— Да, госпожо — отговори Ют.
— Достатъчно ли са?
— При всички положения са повече, отколкото можем да изстреляме.
— Някой трябва да наблюдава пътеката. Ти ще си първи.
Ют излезе, преди още да е довършила изречението.
— Конър, ти ще си следващият. Аз…
— Ти ще стоиш тук и ще се грижиш за този човек — прекъсна я Лола. — Аз нямам твоята лека ръка, а той има нужда от нея. Аз ще поема твоето дежурство на билото.
— Но…
— Всичко е решено — прекъсна я още веднъж Лола. — Захващай се да закърпиш този мъж, преди да му е изтекла всичката кръв.
Сара се отказа да спори. Вдяна копринен конец в специалната игла и започна да зашива разреза, който бе направила в кожата на Кейс.
Космите по бедрото му бяха черни и меки като копринения конец. Кожата му беше топла и изненадващо гладка.
— Обърни го по гръб — каза тя на Конър. Гласът й беше дрезгав. Побърза да се изкашля. Конър я погледна учудено, преди да се наведе, за да обърне Кейс.