— Целите ти чаршафи са в кръв — отбеляза той.
— Не им е за първи път — измърмори Лола.
— Какво?
— Жената кърви всеки месец, момче. Използвай главата си и за друго, освен да закачаш шапката си на нея.
Червени петна избиха по бузите на Конър, но той не отговори. Беше се научил да не влиза в словесни двубои с Голямата Лола. Тя знаеше такива думи, които биха засегнати и камък.
И ги използваше, когато я предизвикаш.
Сара наведе глава, за да скрие усмивката си. Лола беше пряма и малко груба, но не беше жестока. Просто не можеше да търпи глупостта, която мъжете проявяваха понякога.
Нито пък Сара.
Тя бързо сгъна едно парче плат и го притисна към раната. Кейс изстена. Тя прехапа долната си устна и продължи да натиска.
След малко внимателно надигна единия край на тампона. Кръвта продължаваше да тече, макар и по-слабо.
— Продължавай — каза Лола. — Още не е спряла.
Сара повтори същото с друго парче плат. Прехапа устната си до кръв, когато Кейс потрепери и застена.
— Не се тревожи — успокои я Лола. — Не го боли чак толкова.
— Надявам се, че си права.
— По дяволите, момиче, той е просто един престъпник, а не някоя изтънчена лейди.
— Това не означава, че не може да изпитва болка.
— Ще смеся билките за лапата — беше отговорът на Лола.
Най-накрая кървенето намаля дотолкова, че Сара вече можеше да превърже раната. Лола й подаде един буркан с лапа, която не миришеше приятно.
Задържайки дъха си, Сара намаза сместа от билки и мазнина на две чисти парчета плат, сложи ги на двете рани и изчака, докато Лола направи същото и с разреза от задната страна на бедрото на Кейс. После бързо превърза крака с чисти ивици плат.
— Това е — каза Лола. — Завий го, сложи няколко затоплени тухли в леглото и го остави.
Сара взе няколко горещи тухли от огнището, уви ги в стари парцали и ги пъхна до краката на Кейс.
— Има ли треска? — попита Лола.
— Не още.
— Няма да се забави много.
Сара прехапа долната си устна, но нямаше намерение да спори. Опитът на Лола с огнестрелни рани беше много по-голям от нейния.
— Ще… ще оживее ли? — попита тя.
— Надявам се. Срамота е да загубим такъв мъж. Няма много такива като него.
Сара дръпна завивките и ги подпъхна под раменете на Кейс. Както всичко останало в къщата, чаршафите бяха много чисти.
Лола измърмори нещо, изправи се и тръгна към вратата.
— Провери пушките и пистолетите — каза Сара на брат си, без да сваля поглед от Кейс. — Има ли още вода?
— Ще донеса. — После добави колебливо. — Как мислиш? Ще се оправи ли?
Тя затвори очи за миг.
— Не знам. Ако раните му не се инфектират…
— Ти успя да вдигнеш Ют на крака.
— Имах късмет. Той също.
— Може би и този тук ще има късмет.
— Надявам се.
Тя се изправи и се огледа наоколо, мислейки за всичко, което трябваше да се свърши.
— Трябва да се донесе още вода, още дърва да си пригодя някаква постеля до Кейс, Лола сигурно ще има нужда от помощ за билките…
— Аз тръгвам — обади се Конър.
Сара се усмихна, когато брат й излезе от къщата. Той беше добро момче, като се изключи онзи неспокоен поглед, който се появяваше понякога в очите му и който я държеше будна нощем.
„Конър има нужда да вижда и други хора, освен бивши престъпници — помисли си тя. — Трябва да намеря това съкровище. Просто трябва да го намеря.“
Кейс изстена тихо и се опита да седне. Тя веднага коленичи до него, притискайки раменете му назад. Той я отмести настрани, сякаш беше сламка. Седна, разтърси глава, опитвайки се да си спомни. Тя сложи ръка на главата му и започна да му шепне успокоително, както правеше с ранените си ястреби.
— Кейс, Кейс, чуваш ли ме?
Очите му бавно се отвориха и я погледнаха.
Странна комбинация от сиво-синьо-зелено. Може би по-скоро бледозелено. Ясни като зимен ден и толкова дълбоки. Но по-студени.
— Сара? — гласът му дращеше. — Сара Кенеди?
— Да, това съм аз. Легни, Кейс.
Тя отново натисна раменете му.
— Какво се случи? — попита той глухо.
— Ранен си. Ют те открил и те доведе тук.
— Калпепърови?
— Реджиналд и Куинси.
— Трябва да стана — промълви той. — Те ще ме проследят.
— Съмнявам се. От това, което казва Ют, излиза, че единственото място, където ще отидат, е адът.
Кейс премига и разтърка очите си. Лявата му ръка направи движение, сякаш да извади пистолет. Но пръстите му не откриха нищо, освен гола кожа.
— Пистолетът — каза дрезгаво той. — Къде е?
— Легни. Не би могъл да надвиеш и пиле в това състояние.
Кейс отблъсна Сара и се опита да стане, но изпита остра болка. Сподави един стон и се отпусна отново в леглото.