Той не показа с нищо, че се е събудил.
Сетивата му подсказваха, че не е сам. Тъй като единственият човек, на когото имаше доверие, се намираше в Рубинените планини в Невада, фактът, че има някой наблизо, означаваше опасност.
Лявата му ръка, скрита под одеялата, се раздвижи. Търсеше оръжието, с което не се разделяше дори когато спеше.
Револверът беше там.
А той беше гол.
Много внимателно пръстите му се сключиха около пистолета. Подготвяше се за борба.
Въпреки желязното му самообладание, внезапната остра болка в десния му крак почти го накара да извика. Силната болка обаче пробуди спомените му. Някои от тях бяха страшни, други бяха като приятен сън.
Стрелбата в „Испанската църква“ беше един от страшните спомени.
Дали Аб Калпепър го е проследил?
Почти веднага отхвърли тази мисъл.
Ако Аб го е открил, въобще нямаше да се събуди и съвсем сигурно в ръката му нямаше да има оръжие.
Беше ранен, продължаваше да си спомня той. Завърза се за седлото на Крикет, препусна и…
Всичко се губеше във вихрушка от болка и тъмнина.
Напрегнато се ослуша, но не чу никакъв звук, който да му подскаже, че Крикет пасе някъде наблизо. Чуваше само някакъв тих, успокояващ звук, като тихо дишане.
Но не беше дишане. Не съвсем.
Вретено, изведнъж се досети. Някой седи близо до него и преде вълна.
Изплуваха и други спомени — аромат на рози, топлина, докосване на нежни ръце, чаша вода до устните му, която да угаси огъня на треската, жена с дълга коса, осветявана от фенера.
Сара?
Фрагменти от миналото проблеснаха в главата му.
Сиви очи и коса с цвят на канела.
Вкусът й е по-сладък дори от аромата й.
Не биваше да я целува.
Най-глупавата постъпка в живота му.
Наистина глупава.
Внимателно отвори очи така, че да не издаде, че е буден.
Сара седеше съвсем близо до него. Ръцете й се движеха бързо, докато предеше. Косата й падаше по раменете в копринени вълни с цвят на канела, които сякаш плачеха да бъдат погалени от мъжка ръка. Очите й отразяваха светлината на фенера.
Тя го гледаше.
— Как се чувстваш? — попита го тихо.
— Глупаво.
Не го попита защо. Страхуваше се, че знае. Целувката.
Дори само споменът за тази сладка, нежна ласка беше достатъчен, за да накара пръстите й да затреперят.
— Няма смисъл да се укоряваш — каза тя спокойно. — Не си първият мъж, по когото са стреляли.
„Нито пък първият, който е целунал жена“ — помисли си Кейс.
Е, поне е вдовица. Няма да вземе обикновеното плътско желание на един мъж за обещание за вечна любов.
— Много ли е зле? — попита той.
— Раните си ли имаш предвид?
Той кимна.
— Единият куршум е минал между вътрешната част на дясната ти ръка и гърдите ти. — Тя се наведе и докосна нежно дясното му рамо. — Имаш и две рани в дясното бедро.
— Инфекция? — попита той с безизразен глас.
Тя остави настрана вретеното си.
— Можеш да видиш сам. Време е да сменя превръзките ти.
Той я наблюдаваше, докато тя донесе чисти превръзки, топла вода и буркан с нещо, което не можа да познае.
— Искаш ли да ти дам нещо, което да облекчи болката? — попита Сара. — Ют има малко домашно уиски, което…
— Не — отговори Кейс — Искам умът ми да е бистър.
Това не я изненада. Въпреки че беше блед и очевидно го болеше, в очите му гореше същият пламък, като в очите на ранените животни.
Той беше човек, свикнал да живее с опасността.
Ют беше точно като него, когато за първи път дойде в ранчото.
И много често продължаваше да се показва в такава светлина.
— Как се озовах тук? — попита Кейс.
— Ют те намери.
Тя го отви до кръста. Когато се наведе и започна да развива превръзката на ръката му, косата й се спусна като мек водопад по гърдите му.
Беше хладна, но го пареше като огън. Сърцето му запрепуска и той задиша тежко.
— Съжалявам — каза Сара и бързо махна ръцете си. — Сигурен ли си, че не искаш нищо за болката?
— Да — каза той през зъби.
Миглите й трепнаха, но тя не отговори нищо. Просто продължи да размотава превръзката на ръката му. Пръстите й леко докосваха кожата около браздата, оставена от куршума.
Той отново задиша тежко.
Тя се намръщи.
— Така не е ли по-леко?
— Не.
— Сигурен ли си?
— Да — каза той и отново стисна зъби.
Тя го погледна тревожно. После продължи да се занимава с раната.
Този път Кейс не реагира, като се изключи горещата вълна, която заливаше тялото му, предизвикана само от едно леко докосване.
„Не трябваше да я целувам. Глупак. Не съм желал така жена, откакто…“
Замисли се.
Никога не беше желал жена така, както желаеше Сара Кенеди.