Но се страхуваше, че всичко това се дължи на ангела на милосърдието, който коленичеше до него, с аромата си на рози и острия език.
Кейс стисна зъби, за да устои на нежното докосване на ръцете на Сара, която развиваше превръзката на бедрото му. Неведнъж усети как ризата й се допира в голия му крак.
И беше сигурен, че два пъти почувства копринената тежест на гърдите й.
Болката би трябвало да му попречи да се възбуди. Но не му пречеше.
— Триста дяволи — изсъска той.
Сара трепна. При всяко развиване на превръзката ръката й неминуемо докосваше чатала му. Буцата, която нарастваше под парцала, ставаше все по-внушителна.
— Съжалявам — каза тя. — Старая се да бъда внимателна.
— Престани да пипаш толкова леко и свършвай по-бързо.
Тя замълча и продължи работата си Не каза и дума и когато той се надигна, за да види раните.
Едната имаше коричка и заздравяваше добре. Другата представляваше една червена дупка в бедрото му. Останки от лапата блестяха по кожата като капчици дъжд.
— Има ли останал куршум? — попита Кейс.
Тя скришом погледна към слабините му.
От това, което виждам, зареден си отвсякъде.
Заедно с тази мисъл тя изпита и някакво непознато усещане — тревога, примесена с нещо друго. Нещо странно, което не можеше точно да определи.
— Ами, не. Извадих куршума от другата страна. Не е засегнал костта.
— И аз мислех така. Изстрелът не ме събори, въпреки че пропуснах целта.
— Явно все пак си уцелил. Ют каза, че си единственият, който си е тръгнал.
— Има още много Калпепърови там, откъдето дойдоха тези двамата.
Кейс се надигна, за да опипа задната страна на бедрото си. Пръстите му докоснаха старателно направения шев. Наведе се над отворената рана и си пое дълбоко въздух.
Вълни от пареща болка го заливаха с всеки удар на сърцето му, но той не легна, докато не се убеди, че раната не е инфектирана. Нито пък миришеше.
Слава Богу!
Имаше много начини да умреш, които той би искал да избегне. От това, което бе видял по време на Гражданската война, гангрената беше един от най-ужасните начини да си отидеш от този свят.
Той се облегна назад. Дишаше тежко.
— Добра работа. — Гласът му беше дрезгав. — Благодаря.
— Най-добре ще ми благодариш, като не опъваш конците и не отваряш раните с непрекъснатото си въртене.
— Ще се постарая.
Въпреки язвителния й тон, ръцете на Сара бяха много внимателни. Тя намаза малко от целебната лапа върху чисто парче плат и отново превърза раната. Кожата му беше бледа и това я притесняваше, както и накъсаното му дишане.
— Добре ли си? — прошепна тя.
— Чудесно, също както е чудесно да усещам косата ти на гърдите си.
Сара го погледна стреснато Очите му бяха затворени. Той очевидно се стараеше да не показва колко много го боли.
„Той сигурно дори не знае какво каза“ — помисли си тя.
— До огъня има малко топъл бульон. Трябва да пийнеш малко.
Кейс не отговори. Беше заспал.
Сара много внимателно приглади гъстата му коса назад, зави го добре и докосна челото му.
По него бяха избили ситни капчици пот от болката, но нямаше и следа от треска. Тя се усмихна и прекара пръстите си надолу по брадясалата му буза.
— Лека нощ, принце — промълви тя, мислейки си за това, че той харесва „Хамлет“.
Но изведнъж си спомни цялата пиеса и я полазиха студени тръпки.
Принцът умираше.
Сара се уви в едно одеяло и се сви на постелята си до Кейс. Дори когато заспа, пръстите й продължиха да държат китката му там, където биеше пулсът му, сякаш й беше необходимо доказателство, че той още е жив.
Глава 5
Сара беше на двора. Вадеше превръзките от чайника с вряща вода и ги простираше.
Няколко превръзки вече вдигаха пара в свежия утринен въздух. Слънцето току-що беше изгряло.
Високо над главата й един орел се рееше във въздуха.
„Стой далече от Спринг Каниън — предупреди тя безмълвно птицата. — Можеш да си сигурен, че онези бандити ще те застрелят само защото могат да го направят.“
— Продължавай да вариш тези парцали и от тях няма да остане нищо, освен конци. — Това беше Лола.
Сара простря и последната ивица и се обърна усмихната.
— Добро утро.
— Много си весела. Обзалагам се, че онзи престъпник вътре се чувства по-добре.
— Не знаеш дали Кейс е престъпник.
— Ха! Момиче, никакви други хора не идват тук, освен глупаци, а онзи там съвсем сигурно не е глупак.
— Може да е човек на закона.
— Няма значка — отговори Лола.
— Откъде знаеш?
— Прерових багажа му.
— Лола! Нямаш право!
По-възрастната жена погледна нагоре, сякаш можеше да намери отговора за глупостта на Сара някъде в небето.