— В багажа му има много обяви за издирвани престъпници от Тексас, още един пистолет, две пушки — хубави пушки — много патрони, още един кат дрехи, сапун, бръснач, бинокъл и около триста долара в злато. Носи също така малка чашка и чинийка, като кукленски, и всичко е прибрано и опаковано много грижливо.
— Нито едно от тези неща не го прави престъпник.
Лола изсумтя.
— Разликата между престъпника и ловеца на глави не е кой знае колко голяма.
— Името на Ют има ли го на някоя от обявите?
— На нито една. Предимно Калпепърови.
Сара изведнъж си спомни разговора между Аб и Кестър Калпепър.
После да не ми се вайкаш, когато онези тексасци ни проследят.
Тях не съм ги виждал.
Сара си помисли, че е виждала поне един от „тексасците“, които преследват Калпепърови.
— Недей да правиш тази горчива физиономия — обади се Лола. — Няма причина да лееш сълзи за такива като Калпепърови. Дори ако само половината от това, което пише на обявите, е вярно, те си заслужават смъртта. А Аб е най-лошият от всички.
Открадни или си купи някоя в Мексико. Или си вземи някоя индианка.
Ако реша, че вдовицата Кенеди има нужда от грижи, ще го направя лично и при това законно. Ще се оженя за нея.
— Какво са правили Калпепърови в Тексас? — попита Сара неспокойно.
— Предимно ограбваха банки, изнасилваха и убиваха. — Лола трепна и добави: — И продаваха деца на команчите, след като им правеха разни неща, които биха накарали и дяволът да се засрами.
Сара не поиска подробности. Просто преглътна и започнала изстисква вече студените парцали. Яростта в движенията й говореше повече от думи.
— Струва ми се, че Кейс може би има лична причина да преследва Калпепърови — каза тя след известно време.
— Вероятно — съгласи се Лола — Надявам се, че ще се вдигне на крака достатъчно бързо.
— Защо?
— Защото ще ни е нужен, ето защо.
— Какво имаш предвид?
— Калпепърови душат наоколо.
Стомахът на Сара се сви.
— Сигурна ли си?
— Ют е видял следите им.
Сара безмълвно изстиска още една превръзка. Не попита дали Ют е сигурен, че това са точно техните следи. Преди да започне да ограбва банки, той е бил най-добрият следотърсач в армията на запад от Скалистите планини.
— Конър знае ли? — попита след малко Сара.
— Вече му казах.
Сара затвори очи. Не можеше да си представи колко време ще издържат пет човека — единият от тях лошо ранен — ако бандите на Калпепърови и на Муди решат да нападнат ранчото. Единствената надежда, която имаше, се основаваше на категоричната заповед на Аб да не се забъркват в неприятности по-близо от три дни път на кон.
— А армията?
— О, те могат да получат съобщение и да дойдат насам, но няма да успеят да го направят достатъчно бързо. Войниците и без това са доста заети с червенокожите.
— Е — каза Сара и изтръска една превръзка, — тогава ще трябва да се справим сами. И аз ще започна да дежуря на пост заедно с вас.
— Не.
— Защо не?
— Ти не би застреляла никого — отговори Лола.
— Нито пък Конър.
Лола вдигна глава и погледна младата жена с присвити очи.
— Ти не познаваш това момче добре. Той би направил всичко, за да те предпази.
— Аз бих направила същото за него.
Лола се усмихна изненадващо нежно.
— Знам, по дяволите. Нали си се продала на онзи луд старец заради брат си.
— Тихо! — Сара бързо се огледа наоколо. — Никога не казвай нещо такова пред Конър!
— Нима мислиш, че той вече не го е разбрал? — попита Лола със саркастична нотка в гласа.
— Не е необходимо да говорим за това.
Лола въздъхна и кръстоса пълните си ръце на гърдите. Въпреки че беше много едра жена, тя не беше дебела. Както винаги, на дясното й бедро имаше револвер.
— Приказките няма да променят това, което вече е станало, нито пък сегашното ни положение. Аз, Конър и Ют вече говорихме за това. Ти ще стоиш тук, а ние ще се редуваме да наблюдаваме.
— Но това е смешно!
— Не, не е. Ти си твърде мекосърдечна, за да застреляш някого из засада. Дори и да е Калпепър. Сигурна съм, че ще се разтрепериш и няма да натиснеш спусъка.
— Аз…
Дълго пронизително изсвирване откъм скалата над ранчото прекъсна спора им.
Двете жени едновременно се обърнаха и се втурнаха към пушките, подпрени на къщата.
Три по-къси изсвирвания последваха първото.
— Идват само трима мъже — каза Сара и грабна пушката си.
— Това означава, че искат да преговарят.
Лола преметна каишката на пушката през лявото си рамо. После взе още една и зареди и двете цеви. Револверът й беше в кобура й.