Неочаквано гърлото й се сви от болка. Отдавна не беше мислила за семейството си. В началото просто не можеше да го понесе, а по-късно това се беше превърнало в навик..
— Бъдещето, не миналото — напомни си тя. — Конър е моето бъдеще.
Единственото й бъдеще.
Никога повече нямаше да се остави на милостта на някой мъж, като се омъжи за него Всичките й надежди и желания за семейство бяха свързани с по-малкия й брат, който Аб бе заплашил само преди няколко минути.
Кейс се размърда, но продължи да спи.
Сара пропъди всички мисли от главата си, наведе се над него и отново започна познатия ритуал: махна превръзката, прегледа раната, намаза я с лапата и отново сложи чиста превръзка.
Докато работеше, тя говореше тихо, описвайки действията си. Говореше на глас, защото опитът я беше научил, че дивите създания се плашат по-малко, когато им говориш.
В известен смисъл Кейс й напомняше за диво създание — силен, независим, самоуверен.
Тя премести леко крака му, за да погледне шевовете на задната част на бедрото му. Кожата изпъваше конците.
— Господи, раната заздравява много бързо — каза тя тихо, напевно. — Чичо Уилям би казал, че си здрав като жребец.
Мъката отново я сграбчи. Рядко си позволяваше да мисли за доктора ерген, от който беше останала само черната чанта с лекарски инструменти.
— Добре се грижа за нея — прошепна тя. — Винаги поддържам инструментите ти чисти… Знаеш ли това, където и да си. Това достатъчна отплата ли е задето все вървях след теб и не те оставях на мира, докато не ме научи на всичко, което знаеше, преди да умреш?
Отговорът беше само тишина.
Но тя и не очакваше отговор. Беше свикнала да задава въпроси, които да не получават отговор.
С малки лъскави ножички със странна форма тя преряза шевовете на бедрото на Кейс. Когато ги издърпа, той леко се размърда.
— Всичко е наред — продължи да шепне напевно Сара. — Просто изваждам конците. Не е нужно да се будиш.
Тя не очакваше отговор от него, както не очакваше отговор от мъртвия си чичо или пък от дивите създания, за които се грижеше Тъй като Кейс не направи никакво друго движение, тя реши, че той все още спи дълбоко.
— Ето, това е последният конец. А сега отново ще те превържа. Въобще няма да боли.
Клепачите му се надигнаха за момент, разкривайки бледозеления блясък на очите му. Опита се да каже на Сара, че не го боли, но затова беше необходимо голямо усилие.
Беше много по-лесно просто да лежи тихо и да се остави на нежните й грижи.
— Лола се кълне, че тази миризлива лапа предпазва раните от инфекция по-добре от всеки сапун — продължи да нарежда Сара. — Не знам какво би казал чичо ми, но тя определено свърши добра работа при Ют и теб и при всички други диви създания, върху които съм я използвала.
Тя остави буркана на земята. Ароматът на хвойна, градински чай и други билки, които Кейс не можеше да определи, го удряше в носа всеки път, щом си поемеше въздух. Предпочиташе аромата на слънце и рози, който издаваше кожата на Сара, но нямаше достатъчно сили, за да й го каже.
— Ето така — продължи тя. — Само продължавай да спиш, а аз ще те превържа отново.
Докосването на ръцете й до кожата му вече му беше познато, както и лекото потриване на гърдите й към крака му, докато превързваше бедрото му.
Реакцията на тялото му също му беше позната.
Не си направи труда да се бори с възбудата, която идваше, без той да иска. Само се надяваше, че парчето плат около слабините му го прикрива.
— А сега ще опъна този крак. Ще те заболи малко, но бързо ще премине.
Ръцете й се плъзнаха под коляното и петата на ранения крак. Тя внимателно го премести.
— Добре поне, че не трябва да те местя целия — продължи тихо тя. — Толкова си голям, дори и легнал.
Ръката й леко погали крака му, наслаждавайки се на гладката, топла плът.
— Толкова сила. Сигурно е прекрасно да си толкова силен.
Кейс не каза нищо само защото не искаше Сара да спре. Не беше изпитвал нищо толкова приятно от много години насам.
— Но си мръсен — добави тя с тих смях. — Чудя се как някои жени успяват да отглеждат децата си и да ги опазят чисти в къщи с пръстен под.
Докато тя говореше, ръката й направи още едно гальовно движение по крака му.
Той знаеше, че този жест е само успокоителен. Беше я наблюдавал как говори на ранения ястреб по същия нежен, утешителен начин.
— Няма да е зле, ако Конър и Ют се качат в планината за една седмица, за да потърсят дъски за пода — продължи тя, — но това едва ли ще стане. Имат толкова много работа и толкова малко време.